Скот Търоу - Обратими грешки

Но тази сутрин той не беше в настроение да се кара с никого на тема какво е възможно и какво не. Подкара колата. Сърцето му летеше. Точно в тази секунда една красива жена с ръждивочервена коса спеше в леглото му, жена със стройни рамене и златни лунички по гърба. Той, Артър Рейвън, се бе докарал до пълно физическо изтощение от любов с жената, която желаеше, не… жената, която бе желал от толкова време, че самият й образ се бе превърнал в олицетворение на желанието. Двамата с Памела започнаха разговор за случая, но мислите му непрестанно се връщаха към Джилиан и трябваше да полага върховно усилие, за да спре щастливия смях да не избълбука нагоре в гърдите му.

Да, тя несъмнено беше осъдена. Духът му се рееше по планинско плато, от двете страни на което се спускаха урви. На преден план бе Роми, който след месеци упорит труд се бе оказал виновен. А понякога мислите му се помрачаваха от гадната мъгла на безчестие, увиснала над Джилиан. В тези моменти си спомняше за предупрежденията й, че скоро той ще се разочарова от нея. Но тогава, едва ли не насилвайки себе си, си позволяваше отново да се потопи в лепкаво сладкия сироп на блаженството.

Когато пристигнаха в затвора, както винаги се наложи да изчакат. През това време Артър позвъни в кантората и му съобщиха, че същата сутрин Мюриъл е завела молба в Апелативния съд с искане да се прекратят всички съдебни действия по случая Гандолф. Беше приложила преписи на двата протокола със снети показания — на Женевиев и Ерно — и като мотив бе изтъкнала същото, което и Артър би направил на нейно място: че проблемът не е Ердай, а Роми. Държавата не бе задължена да проверява дали Ерно е натрупал в себе си горчивина чудак, решил да си достави удоволствието на път за онзи свят да обърне още една каруца, или е напълно честен, макар и заблуждаващ се гражданин. Единственият въпрос пред съда бе да прецени има ли достатъчно основания да се приеме, че досега Роми Гандолф не е разполагал с истинска възможност да обжалва обвиненията срещу него. Колкото и неохотно да бе говорила Женевиев, показанията й само увеличаваха сумата от улики за вината на Гандолф. В тази светлина съдебният процес бе продължил повече от достатъчно. Като се обръщаше към Апелативния съд вместо към Харлоу, Мюриъл все едно бе надписала молбата си „Опит да се предотвратят бъдещи отсъждания на един милозлив съдия“, но адресатът бе правилно избран и поне даваше възможност на апелативните съдии да защитят правомощията си в неспиращата борба с Кентън Харлоу. Налагаше се Артър и Памела да започнат работа върху черновата на контра-молба. Очертаваше се дълъг уикенд — особено дълъг, ако Роми не предложеше някакъв отговор на онова, което бе заявила Женевиев.

Понеже случаят на Роми набираше известност, персоналът в Ръдярд реагираше на честите посещения на Артър и Памела по два очевидни начина. Повечето от служителите — а те се идентифицираха с правоохранителните органи — бяха започнали да се държат с адвокатите подчертано хладно. Директорът например бе отказал да разреши свиждането днес, оправдавайки се със стандартния мотив за недостиг на персонал, и бе отстъпил едва когато Артър се обади на главния юрист в Главното управление на затворите. За щастие имаше и други служители, които се отнасяха с повече съчувствие. Те отдавна бяха приели като житейска истина, че някакъв процент от затворниците не са чак толкова лоши и че има поне един-двама, които са си направо невинни. Благодарение на ежедневния си контакт с Роми в течение на цяло десетилетие, имаше надзиратели, които го харесваха, а няколко бяха намекнали пред Артър, че мисълта Роми да е убиец е направо чудовищна. Докато чакаха седнали до караулката, Артър долови погледа на една жена — лейтенант, — която от седмици се държеше подчертано топло към каузата на Роми. Тя несъмнено се бе почувствала измамена, след като бе прочела заглавията във вестниците през последните двайсет и четири часа. Верен на себе си, Артър изпита неудобство, че е подвел и нея, и толкова много други хора.

Беше нормално да очакват, че Роми ще знае защо адвокатите му се появяват в толкова необичаен час. Затворниците бяха заклети телевизомани, а и фабриката за слухове — основен разпространител на новините от външния свят — работеше със скоростта на интернет. Въпреки това, окован за ръцете и краката, Роми се дотътри до стола от другата страна на разделителната стъклена преграда отслабнал и объркан, но буквално бликащ от жизнерадост.