Скот Търоу - Обратими грешки

Тя се съблече с гръб към него. Сгъна дрехите си, сложи ги на седалката на един стол и седна. Матракът подаде под тежестта им. Седяха достатъчно близо и тя усещаше дебелото му бедро да се трие в нея. Свали поглед и видя, че членът му вече стърчи между краката му. Знаеше, че в Артър се борят нежност и алчност. Нямаше представа кое от двете ще надделее. По-скоро очакваше да бъде груб. Но вече бе взела решение и бе скочила в тъмното.

В началото не стана нищо. Беше късен следобед и дневната светлина сякаш приглушаваше проникващите отвън звуци. Наближаваше краят на деня, в далечината изхърка автобус.

След няколко минути тя усети връхчетата на пръстите му върху бедрото си. Докосваше я бавно. Докосна коляното и. Едва-едва докосна гърба й, раменете й. Докосна шията й. Както бе обещал, правеше го бавно. Когато докосна гърдите и, зърната й вече се бяха втвърдили. Целуна ги — раменете, гърдите. Целуна я за миг по устните, след това продължи надолу. Разтвори коленете й и бавно стигна с уста между тях. Погали я с език наоколо, после го вкара вътре.

За миг тя отвори очи и видя пред себе си блестящото му теме. Няколко непокорни косъмчета стърчаха едно до друго и тя с мъка потисна фаталния импулс да се засмее. Отклони погледа си… искаше да се получи, насили се да изживее само усещането и бавно се отпусна върху вълната на наслаждението. Няколко пъти дисциплинирано й съзнание се опитваше да поеме контрола, но всеки път тя успешно се преборваше с него и всеки следващ път се получаваше все по-лесно, така че към момента, когато го почувства в себе си, вече можеше да сподели удоволствието. „Това е животът“, помисли си тя. Тези забравени удоволствия бяха реката, напояваща онова забравено нещо на име живот. Тя се понесе нагоре по сребърното течение и дори не забеляза момента, в който бе посегнала към него, но вече бяха съединени, страната й бе долепена до рамото му, краката й бяха закопчани на гърба му, а тялото й реагираше на неговия ритъм.

По-късно той вдигна щорите, за да пусне светлина. Тя заслони очите си, но видя, че стои изправен пред нея и я разглежда.

— Наистина си много красива — прошепна той.

— Аз съм една от онези жени, Артър, които изглеждат най-добре облечени. — Беше прекарала часове в критични самооценки пред огледалото и знаеше какво виждат очите му. Беше покрита с лунички и толкова бяла, че краката й буквално синееха, имаше дълги крайници и малки гърди.

Любопитното при Артър бе, че той изглеждаше доста по-различен. Вярно, около корема му имаше излишна плът, но си личеше, че прекарва част от свободното си време в салона. Издутото му тяло бе по-скоро резултат на изпъкналия му гръден кош. Имаше тесни бедра, тънки като на птица крака и хубави здрави ръце. Освен това беше най-косматият мъж, когото бе виждала. Без дрехи изглеждаше енергичен и бърз. Органът му, загубил ерекцията си, блестеше сред окосмението като крушка. Беше в стила на останалото от Артър: по-дебел от средното, но не особено дълъг. Артър легна на леглото до нея и продължи да я разглежда. Тя протегна ръка, наведе се и лапна цялото „нещо“. След секунди то се уголеми.

— Не още — тихо каза той.

Но тя не го пусна. Вместо това се зае с него с подчертана нежност, нежността, която той й бе показал, и след малко ерекцията му бе пълна; после тя хвана пениса му като пръчка и започна да гали с него лицето си, очите, бузите, устата… и отново го пое. Когато го пусна, той падна до нея и заспа.

Тя вдигна падналото до леглото одеяло и се зави. Загледа се в стария полилей на тавана. Гледаше го, без да го вижда, защото се вслушваше в собствените си усещания. Времето течеше. Когато Артър проговори, разбра, че се е събудил, без да го е усетила.

— В Библията е казано добре.

— Библията? Това ли е, за което си мислиш, Артър?

— Да. — Тя затвори очи. Щеше да е ужасно, ако този скъпоценен момент се опорочеше от тирада или се изродеше в проповед. Той продължи: — Да… Мисля си за онази фраза: „И той я позна“.

— Това е заради гръцкия.

— Така ли? Е, вярна е. Нали?

— Познаваш ли ме, Артър?

— Понякога да. Познавам нещо съществено в теб.

Тя се замисли и намери идеята за нелепа. Никой не я познаваше. Тя самата не се познаваше.

— Какво тогава знаеш за мен?

— Зная, че си страдала през целия си живот, също като мен. Зная, че ти е писнало да бъдеш сама. Така ли е?

— Нямам представа — призна тя.

— Искаш уважението, което заслужаваш — продължи той. — Нуждаеш се от това.

Тя седна в леглото. Разговорът я караше да се чувства неловко.