Дийн Кунц - Добрият

Мери не отговори.

— Скъпа, знам, че ти е трудно. Ти така хубаво се занимаваше с ябълковия пай и си пееше стари песни и изведнъж ти се случи това. Но ако не ми кажеш на колко години е Наоми, ще ти пръсна мозъка ей сега.

— На седем. Наоми е на седем години.

— Ако накарам седемгодишно момиченце да моли чичо си Тим да й спаси живота, мислиш ли, че тя ще го направи? Според мен ще го направи, Мери. Според мен тя ще плаче, ще хълца и ще се моли и сърцето на чичо й ще се пръсне. Той ще предаде боклука или дори сам ще я убие, за да си върне племенничката невредима.

— Разбрах — каза тя.

— Трябва ли да мина по целия път до Наоми?

— Не.

Стигнал до края на масата, той отиде до мивката и издърпа няколко книжни салфетки от контейнера. Намокри леко едната от тях и се върна на стола си.

Усмихна й се и с навлажнената салфетка избърса ябълковия сок от лицето й. Със сухите салфетки махна резенчетата от дрехите й. Тя не го удостои с тръпка на погнуса.

Той обра нападалите по пода резенчета и изхвърли всичко в кофата за боклук.

Върна се на масата и заяви:

— Харесва ми дома ти, Мери. С удоволствие бих поживял тук няколко дни, ако не беше картината в хола с пикльовците, тичащи по плажа. Ще трябва да я нарежа на парчета и да я изгоря в камината, иначе ще се стряскам през нощта и ще пищя само при мисълта, че тя стои там.

Някои хора твърдят, че днешната младеж е необразована и мързелива, но неин представител се беше постарал да оправи репутацията на поколението си, посвещавайки много време и усилия да издълбае с длето в бетонната маса за пикник мръсна дума без никаква правописна грешка.

Тим и Линда седяха на пейката с гръб към масата и наблюдаваха прелитащите на летни кънки, кучетата със стопаните им, двойките хванати за ръце, свещеника зачетен в молитвеник и над петдесетгодишния наркоман, който се рееше из парка и се опитваше шепнешком да захване разговор с палмите.

Все още размишляващ как да й каже това, което тя търпеливо очакваше да чуе, Тим най-сетне подхвана:

— Ето каква е работата. Ще я разкажа веднъж завинаги и без много подробности. Ти сигурно ще имаш въпроси и това не е проблем. Но свършим ли, повече никога няма да говорим за това. Не е нещо, за което след години, когато се запознаем с нови хора, ти можеш да кажеш: „Тим, разкажи какво си правил тогава“, защото няма да разкажа.

— „След години“ — харесва ми как звучи. Добре. Веднъж завинаги. Умееш да изостряш любопитството. Може би ти трябва да се хванеш да пишеш книга, а аз да се занимавам със зидарство.

— Говоря сериозно, Линда.

— И аз също.

Той пое дълбоко дъх, изпусна го, после пое още веднъж — и телефонът му иззвъня.

Тя изпъшка.

Беше личният му телефон, не новият с предплатата. На екрана не беше изписан номер.

— Сигурно е той — предположи Тим и се обади.

— Как е моето момиче? — попита убиецът.

Загледан в опитомяващия дърветата с шепот, Тим не каза нищо.

— Успя ли да я чукнеш, Тим?

— Ще затворя, преди да си проследил къде се намирам, така че казвай каквото имаш да казваш.

— Нямам много за казване, Тим. На говорител ли си?

— Не.

— Много добре. По-добре е за теб боклукът да не се намесва. Но ние сме на говорител тук и Мери иска да говори с теб.

— Коя Мери?

— Тим? — обади се майка му.

— О, Господи!

Слънцето изведнъж го заслепи, въздухът стана прекалено гъст за дишане. Той се надигна от пейката.

— Бъди верен на себе си, момчето ми.

— Мамо! О, Господи!

— Бъди верен на себе си, чу ли ме?

Езикът му не се обръщаше. Линда беше се изправила до него. Не можеше да я погледне.

— Бъди верен на себе си — каза майка му — и няма да сбъркаш.

— Ако ти е направил нещо лошо…

— Добре съм. Не ме е страх. Знаеш ли защо не ме е страх?

— Обичам те — каза той.

— Знаеш ли защо не ме е страх, момчето ми?

Линда го гледаше изпитателно.

— Защо?

— Защото седя тук и си мисля за двама ви с Мишел.

Тим замръзна.

— Искам да бъда на сватбата ви, момчето ми.

— Ще бъдеш — увери я той. — Ще бъдеш там.

— Тя е толкова мила. Двамата сте лика-прилика.

— Напомня ми за теб — каза той.

— Много ми харесва пръстенът, който тя направи за мен.

— Кажи му каквото трябва, Мери — обади се убиецът нетърпеливо.

— Пръстенът е пред очите ми, момчето ми. Той ми дава надежда.

— Мери! — възкликна заплашително убиецът.

— Тим, моля те, Тим, искам да се върна вкъщи.

— Какво ти е направил, къде те е закарал?

— Той иска да направите размяна.