Дийн Кунц - Добрият

— Търговския център. Всеки го знае. Там е прекалено оживено.

— Няма да правим там размяната, а само първата стъпка. Ела при езерото с големите риби в Острова на модата след четиридесет и пет минути и чакай там. Аз ще ти се обадя и ще ти кажа какво да правиш след това.

— Добре.

— Гледай да дойдеш, Тим.

— Ще дойда.

— Ела или ще срежа гърлото на майка ти.

Убиецът тури край на разговора и Тим прибра телефона в джоба си.

Опитомяващият с шепот дърветата вдигна ръце към дракона в небето сякаш яркото чудовище беше дошло за него. И нещото, което от години беше идвало към Тим, беше също така окончателно дошло.

Годежен пръстен и венчална халка красяха лявата ръка на Мери, която продължаваше да бъде прикована към стола.

— Диамантите ти не са много внушителни, скъпа.

— Уолтър нямаше много пари, когато се оженихме.

На дясната й ръка имаше пръстен с голям ясноморав камък, заобиколен с по-малки камъчета от същия вид.

— Как се казва този камък? — попита той.

— Опалит — отвърна тя. — Не се среща често.

— Никога не съм го чувал. Та значи годеницата на Тим ти го направи?

— Да. Тя е бижутерка. Много е талантлива.

— Как е фамилното име на Мишел?

— Тим не искаше да ти го каже.

— Ама ми го каза. Просто искам да го потвърдиш.

Тя се поколеба.

— Мога да взема пръстена — рече Крейт — заедно с пръста.

— Джеферсън — предаде се Мери.

— Кога е сватбата?

— През август.

— Мислех, че жените мечтаят да са юнски булки.

— Повечето мечтаят. По тази причина всички места, където може да се направи сватбено тържество, са заети през юни. Затова се наложи сватбата да се направи през август.

— Ти май много харесваш Мишел.

— Аз обичам Мишел. Моля те, не я забърквай в тази история.

— Няма, скъпа. Няма нужда от Мишел. Ние май стигнахме до сделка с твоя Тим. Още я обмислям. Искаш ли да ти я кажа?

— Не — заяви тя. После се съгласи — Да, добре.

Телефонът на Крейт завибрира.

— Изчакай за момент, Мери.

Той седна на масата и видя, че е получил съобщение от групата по поддръжката:

„В дома на Кариър ли си? Чакаме потвърждение. Защо семейството на Кариър е въвлечено в тази мисия? Молим за обяснение.“

Това вмешателство в действията му така изненада Крейт, че той препрочете съобщението от началото. Такова нещо никога не беше се случвало.

Правилото „Не питай“, към което той се придържаше, би трябвало да се отнася и до групата по поддръжката. Ако бяха останали някакви съмнения, това определено доказваше, че Пакит е набелязана жертва на Клуба на джентълмените.

По-лошо от опита им да го разпитват относно стратегията и тактиката му беше, че го наблюдаваха. Знаеха къде се намира. Гледаха му през рамото. Нетърпимо.

Очевидно синята кола му беше доставена със закачен транспондер, свързан със спътник. Когато беше спрял пред къщата на Кариър, за да се възползва от насочения микрофон, групата по поддръжката беше установила адреса и беше обърнала внимание, че е паркирал през две пресечки.

Крейт можеше да си обясни това нечувано развитие само по един начин. Клубът на джентълмените трябва да беше назначил наскоро някой амбициозен сополив фукльо към групата по поддръжката и той си беше наумил да упражни власт, каквато не бе му дадена.

Проявявайки самообладание, на което дори самият той не можа да не се възхити, Крейт благоволи да отговори на сополанкото:

„Мисията почти изпълнена. Ще докладвам след няколко часа.“

После, за да им напомни, че имат работа с превъзхождащ ги интелект, който не се нуждае от съвещания с гъше ято от бюрократи, той добави четири реда от Уолъс Стивънс:

„Засвириш ли с тъжна китара, тя пее друго, не песента стара. Човекът отвърна: Песента стара става друга н тъжна китара.“

След като изпрати съобщението и прибра телефона, той осъзна, че Мери е впила поглед в него.

— Какво има? — попита го тя.

— Нищо, което заслужава да мъчиш хубавата си глава с него.

— Сделката — напомни му тя. — Сделката, която си направил с Тим.

Крейт стана от стола и рече:

— Тим ще дойде на среща гол, за да докаже, че не е въоръжен. Когато пристигне, ти ще тръгнеш към кола, която ще чака.

Тя го гледаше озадачено.

— Не разбирам.

— Когато стигнеш до колата, той ще се приближи към мен и ще ми дойде на прицел. И щом ти потеглиш с колата, аз ще го убия.

Ужасът и отчаянието се сбориха за надмощие над лицето й.

Крейт обясни:

— Той ще откупи живота ти със своя и ще купи на боклука шанс да избяга. Смяташ ли, че синът ти е способен на това?