Дийн Кунц - Добрият

— Да, знам какво иска.

— Не знам коя е тази жена, която той иска, момчето ми.

— Направих грешка, мамо. Голяма грешка.

— Мисли за мен и за Мишел. Обичам те.

— Всичко ще бъде наред, мамо.

— Бъди верен на себе си. Направи каквото смяташ за правилно.

— Ще те върна вкъщи. Заклевам се.

— Вече не сме на говорител, Тим — обади се убиецът.

— Да не си посмял да пипнеш майка ми.

— Ще правя каквото си искам с майка ти. Двамата сме на едно много самотно място, няма кой да я чуе как вика.

Тим прехапа език, за да не изговори каквото му напираше, защото не беше продуктивно.

— Значи ще се жениш — продължи убиецът.

— Кажи какво трябва да направя.

— Как е фамилното има на Мишел, Тим?

— Това не е твоя работа.

— Мога да го изтръгна от майка ти с мъчения.

— Джеферсън — даде Тим моминското име на Мишел Руни. — Мишел Джеферсън.

— И какво ще си помисли Мишел за това, че рискуваш всичко заради боклука?

— Не намесвай Мишел в тази работа.

— Това зависи от теб, Тим.

От другата страна на парка се показа Пит Санто, усмихнат и махащ за поздрав с ръка. Водеше Зоуи на каишка.

Тим усети, че не може да си позволи да се престори, че се предава лесно на исканията на убиеца. Нямаше да му повярват и свиването на знамената щеше да породи съмнения. Трябваше да се противопоставя. Трябваше да предложи алтернатива. Трябваше да помисли.

— Как да се съглася на размяна? Как да го направя?

— Имаш слабо място, Тим.

— Все едно сам да убия една от двете.

— Ти си като добър герой от филм, Тим. Това ти е слабото място.

— Не съм добър герой. Просто си вървя по пътя.

— Добрите герои остават последни на опашката, Тим.

— Може и да не останат, ако се задържат вътре в играта. Слушай, дай да измислим нещо друго. Не мога да направя това, което искаш.

— Можеш.

— Не, не това.

— Правил си и по-трудни неща.

— Никога. Нищо от този сорт. Мили боже. Не мога.

— Тогава майка ти ще умре.

— Не мога да направя това! Дай ми една минута да помисля.

— Цялото ти семейство е за показ в цирка.

— Не мога да го направя. Дай ми да помисля.

— Трябва да ви изложат на витрини в музея — добави убиецът.

Пит се приближаваше и Линда избърза да го пресрещне и да го предупреди да не каже нещо, което да се чуе по телефона.

— Тим, осъзнай се. Знаеш, че трябва да я убия.

— Би могъл да се откажеш.

— Не, Тим. Трябва да пазя репутацията си.

— А аз ти я очерних, нали?

— Не си въобразявай.

— Много ли ме мразиш?

— Безкрайно много, Тим.

— Тогава убий мен вместо нея.

Линда чу и се обърна към Тим. Очите й се бяха превърнали в бляскави остриета от смарагди.

— Убий мен, вместо нея — повтори той.

— И как точно ще стане това?

— Ти избери място за среща. Аз ще дойда невъоръжен.

— Вече съм избрал място за размяната.

— Когато майка ми си тръгне от теб към колата, която ще я чака, аз ще тръгна към теб. Трябва така да пресметнем времето, че когато тя тръгне с колата, аз да ти дойда на прицел.

— Искаш да ме хванеш за престрелка.

— Не.

— Разбира се, че ще си въоръжен.

— Не. Ще дойда по долни гащи. Нищо друго — няма да има къде да скрия оръжие. Ще взема приятел, който да кара колата. Но той няма да се приближава към теб.

— Не се ли страхуваш от смъртта, Тим?

— Страхувам се, по дяволите! Но това не е най-големият ми страх.

— Ти си едно смахнато копеле, Тим. Няма друг като теб.

— Майка ми ще остане жива. Линда ще получи преднина и може да се опита да ти избяга. Това е всичко, което мога да направя за нея. Ако имам късмет, ако Линда има късмет, ще съм купил живота и на двете.

— Тя няма да стигне далеч без теб — отбеляза убиецът.

— Може и да стигне. Тя не се предава лесно. Съгласен ли си с тази сделка?

В далечината зад дърветата едно момче и баща му пуснаха хвърчило във формата на разярен дракон. Драконът се къдреше в небето и ревът му беше също тъй безмълвен както мълчанието в слушалката.

Най-сетне убиецът проговори:

— Вече съм прочел това, което пише за теб, Тим.

— Не вярвай на всичко, което си прочел.

— Вярвам го. Затова мисля, че предложението ти е сериозно.

— Това е, което мога да направя. Моля те. Това е, което мога да направя.

— Трябва да си прочел прекалено много приключенски книги за момчета, Тим. Дъската ти се е откачила и хлопа. Ти си едно смахнато копеле.

— Не е важно. Приемаш ли сделката? Убий мен, вместо нея.

— Добре, това ми допада.

— Казвай тогава — подкани го Тим.

— Знаеш ли къде е Островът на модата в Нюпорт Бийч?