Дийн Кунц - Добрият

— Да. — Очите й се наводниха.

— Що за майка си, Мери, да възпиташ сина си да умре за теб? Що за изкривени ценности си му втълпила? Ти обогатяваш значението на понятието за властна майка.

Те разговаряха, докато се движеха със Зоуи пред тях на каишка на път към южната част на парка, където Тим и Пит си бяха оставили колите.

— Мишел подари на мама и татко полилей. Медни птици, летящи в кръг. Кръгът е също и пръстен. Мама каза: „Пръстенът е пред очите ми, момчето ми. Той ми дава надежда.“ Значи е още вкъщи.

— Може би не за дълго — отбеляза Пит.

Те минаха по тревата за по-кратко и за да избегнат кънкьорите и минувачите по пътеките.

— Мога да стигна дотам за двадесет-двадесет и пет минути — рече Тим.

— А ако нея я няма там? — попита разтревожено Линда.

— Там е.

— Може би. Но ако я измъкне, докато пристигнеш, няма начин да стигнем до Острова на модата за следващото му обаждане.

— Островът на модата е заблуда. Да ме кара да тичам и да загубя равновесие. Там е прекалено оживено, за каквато и да е фаза от тази история. Никой не наблюдава езерото с големите риби.

— И аз така смятам — съгласи се Пит.

— Алт ако и двамата грешите?

— Няма да я убие само защото съм закъснял за Острова на модата. Тя е най-силният му коз.

— Много студено уравнение — покруси се Линда.

Тим познаваше настроението, което го беше обзело. Страхът и гневът бяха част от него, но не играеха определяща роля.

Страхът му прерасна в контролиран ужас, а гневът беше по-скоро ярост. Ужасът му го изпълваше със стоманена решителност, а яростта изостряше желанието за мъст, което, макар и да бе продиктувано по-скоро от нуждата за възмездие, отколкото за справедливост, все пак беше и въпрос на справедливост. Емоции от такава величина би трябвало да замъглят мисълта му и да го осакатят физически, но колкото по-изчистени и интензивни ставаха ужасът и яростта, толкова по-избистрена ставаше мисълта му и толкова по-ясно осъзнаваше той възможностите на тялото си.

Това беше в кръвта му. Тази яснота какво да предприеме по време на криза и тази непоклатима целеустременост, когато е притиснат в ъгъла. Не можеше нито да се гордее, нито да се чувства виновен за това.

Стигнаха до колата на Пит пред хондата и Пит предложи:

— Ще вземем моята кола.

— Отивам сам — заяви Тим.

Линда, която отваряше задния капак на колата, възрази:

— И дума да не става.

— Тя е моята майка.

— Задръж териториалните си наклонности за себе си, главчо. Аз нямам майка и мисля, че твоята ще ми хареса. Така че предявявам претенции за нея.

Зоуи скочи в багажника на колата, а Тим рече:

— Опомни се. Не можеш да дойдеш с мен.

Тя се обърна към него.

— Няма да вляза в къщата, за бога, няма да знам какво да правя там, както съм сигурна, че ти ще знаеш. Но няма да остана в проклетия парк да се чудя какво става с теб и да гледам оня надрусан наркоман как говори на палмите.

— Тъй като и двамата знаем какво да правим в къщата — обади се Пит, — идвам и аз.

— Къщата на мама и татко, човек с автоматичен пистолет, ще бъдем много натясно — опита се да протестира Тим.

— Не сме ли винаги натясно, вратарю?

Линда затръшна капака и възкликна:

— Губим време!

Отвори една от вратите и седна на задната седалка.

Пит предложи ключа на Тим.

— Искаш ли да караш?

— Карай ти. Знаеш пътя.

Тим седна на седалката до шофьора и затвори вратата. В това време колата тръгна.

Той поиска от Линда пистолета. Тя го извади от чантата си и му го подаде.

— Това женски пистолет ли е? — попита Пит със съмнение в гласа.

— Не бой се, сериозно оръжие е — увери го Тим.

От задната седалка Линда обясни:

— Има ниско поставена цев и практически нулев откат. Зарядът му е 147 gr. JHP. Ще свърши работа.

Тим не смяташе да пита Пит дали носи пистолет. Той винаги ходеше въоръжен, независимо дали беше на работа или не.

— Не искам да се стигне до стрелба — каза той. — Не когато сме на такова тясно място и майка ми е в стаята.

— Ако успеем да влезем, без той да разбере, можем да го приближим в гръб и да му теглим един куршум — отвърна Пит.

— Това е единственият начин. Но да се надяваме, че ще успеем да го хванем жив. Трябва да разберем кой го е наел.

— Играта силно загрубя. Не мислиш ли, че е време да се обърнем към полицията, към някой от специалните отдели? — попита Линда.

— Не — отсякоха в хор Тим и Пит и после Пит добави:

— Един наемен убиец не предвижда време в затвора в плановете за кариерата си.