Дийн Кунц - Добрият

Тим изрови малка халка с ключ за апартамента си и за сандъка с инструменти в работния си камион от джоба на панталона си. На нея имаше и ключ от къщата на родителите му, защото той винаги я наглеждаше, когато те заминеха някъде.

Плъзгането на месинговата ключалка стана гладко.

Баща му смазваше бравите редовно и ключалката се отвори без шум.

Това беше моментът, когато човек рискува да го простреля куршум или дъжд от куршуми, влизането през вратата, вратите никога не са лесни, но той имаше инстинкт, който му казваше кои са безопасни и кои несигурни, и обикновено знаеше зад кои врати го очаква някакъв ад.

Но този път инстинктът му не работеше може би защото това не беше обикновен случай на претърсване и разчистване, вътре беше майка му, майка му с оная твар с жадните очи, така че имаше дори по-малка възможност за грешка от обикновено.

С леко разтуптяно сърце, макар и все още да дишаше леко и бавно и ръцете му да бяха сухи, той беше стигнал до точката, където човек трябваше да действа, отлагането ставаше неправилна тактика, поради което той отвори вратата.

Втурна се приведен, стиснал пистолета с две ръце, мислейки си, че би било добре пистолетът да е по-голям и да приляга по-добре в ръцете му. В кухнята не го чакаше никой.

Движейки цевта отляво надясно и от кухнята към хола, той забеляза спринцовки на работната маса и нещо, което приличаше на пистолет за стрела-спринцовка, и после видя майка си на мерника, седнала до масата, просто седнала до масата под медната светлина на полилея с кръжащите птици. Тя вдигна глава едва сега осъзнала, че някой беше влязъл, и боже колко много се четеше в погледа й.

Като се има пред вид, че най-вероятно беше дошъл в този свят от света на огледалото, Крейт се чудеше дали един ден няма да се върне у дома през друг подобен портал.

Беше застанал в главната спалня пред огледало, поемащо го в пълен ръст, което беше монтирано на вътрешната страна на отворената врата на дрешника. Той сложи дясната си ръка върху отражението си с известна надежда, че сребърната повърхност ще се огъне и поддаде, оказвайки не по-голяма съпротива от повърхността на водата в басейн.

Стъклото беше хладно, но твърдо под пръстите му.

Той вдигна и лявата си ръка и я притисна към пресягащата се длан на другия Крейт, който се взираше в него.

Може би в обърнатия наопаки огледален свят времето вървеше назад. Вместо да старее, той можеше да се подмлади и да се върне към осемнадесетте, възрастта, от която започваха спомените му. Оттам нататък, връщайки се още по-назад в детството, той можеше да открие откъде беше дошъл и от какво се беше родил.

Очи в очи, той се взираше в собствения си мрак и това, което виждаше, му се нравеше.

Той си мислеше, че упражнява само лекичък натиск, но огледалото се пукна и разцепи от върха до дъното, въпреки че се задържа в рамката си.

Половинките от образа му сега бяха леко разместени, едното око стоеше мъничко по-високо от другото, носът беше разкривен. Едният ъгъл на устата му беше провиснал, сякаш беше прекарал инсулт.

Този друг Крейт, този пропукан Крейт го тревожеше. Този счупен, несъвършен Крейт. Този непознат Крейт, чиято усмивка не беше повече усмивка.

Той дръпна ръцете си от огледалото и бързо затвори другия Крейт в килера.

Изплашен, без да знае защо, за да успокои нервите си той се зае да отваря чекмеджетата на скрина и да разглежда какво има вътре. Искаше да научи каквото може за домакините си, търсеше тайни, които да го осветлят.

Вратата между кухнята и коридора на долния етаж беше отворена и Пит я прикри.

Тим сложи пръст на устните си да предупреди майка си да мълчи, коленичи до нея и прошепна:

— Къде е той?

Тя поклати глава. Не знаеше.

Сложи дясната си ръка на лицето му и той я целуна. Един от краката на стола беше прикован към крака на масата. Затягащо устройство върху стола му пречеше да измъкне белезниците. Невъзможно беше да ги измъкне и от крака на масата, който завършваше с разширение във формата на топка.

Лявата и ръка беше прикована към облегалката на стола.

Белезниците имаха двойно заключване. Той би могъл да използва кламер или нещо подобно да ги отключи, но не можеше да го направи бързо.

Облегалката за ръка се подпираше на дървени пръчки върху седалката. Най-външната от тях беше по-дебела от другите, но тя беше единствената преграда, която пречеше да се измъкнат белезниците от стола.