Дийн Кунц: Добрият

Ослуша се за стъпки, но като не чу нищо, дръпна вратата към себе си и внимателно погледна навън. Очакваше да види убиеца към предната част на къщата, близо до стълбите, но коридорът също беше празен.

Пит спря на средата на първия ред от стъпала и почака. Когато беше сигурен, че е дал достатъчно време на Тим да стигне до втория етаж, той хвърли малката възглавничка към площадката.

Подгоненият въоръжен престъпник би могъл да стреля по всичко, което се движи, но никой не съдра гъза на възглавничката със стрелба.

Пит преброи до пет и хвърли голямата възглавница, защото подгоненият въоръжен престъпник, който не беше с достатъчно изопнати нерви да стреля по малката възглавничка, можеше да очаква следващата по-едра мишена да бъде истинският противник. Тишина. Може би убиецът не знаеше какво са нерви.

Спалня след спалня, килер, спалня, баня — Тим обиколи горния коридор и провери всички помещения, но не намери никого.

Наближавайки главната спалня, той чу как тежката възглавница от креслото се стовари върху площадката на стълбището. Грабна малка декоративна възглавничка от един стол в коридора и я хвърли в близката стълбищна шахта.

Пит имаше достатъчно опит от съвместната работа с Тим, за да разбере, че това е сигнал, че всичко е чисто, и се изкачи бързо, макар и безшумно и нащрек, с протегнат в ръка пистолет в златния ореол на следобедното слънце, струящо светлина през високия кръгъл прозорец на стълбищната шахта.

Тим посочи главната спалня и те застанаха от двете страни на полуотворената врата, Тим от обратната на пантите страна. Това беше моментът, убиецът нямаше къде другаде да бъде, бяха го сгащили.

Блъсни вратата, влети вътре, обходи помещението с пистолета. Мини надясно, Пит наляво, нямаше никой на другия край на леглото.

Прозорецът отворен, завесите отпуснати в замрелия въздух, лошо, прозорецът отворен, лошо, ако убиецът се беше случил зад прозореца в момента, когато тя пресичаше предния двор.

Или пък беше уловка. Ако те се приближаха към прозореца, щяха да застанат гърбом към вратата на главната баня, която в момента беше открехната, и към вратата на килера, която беше затворена.

Той искаше да се насочи към прозореца, знаеше, че целта е прозорецът, но си има причина правилата да се изпълняват и тази причина е, че ти дават по-голям шанс да останеш жив, отколкото да те убият.

Ако онзи тип я беше последвал, всяка секунда имаше значение, но тук имаше две врати, значи първо вратите.

Пит се доближи до килера, застана редом до вратата, протегна се към дръжката и дръпна, но залп не последва. На тавана на килера имаше капандура към таванското помещение. Затворена, както се полага. Той и без това не би отишъл на тавана.

Тим дръпна вратата на банята, втурна се вътре, тясно, пердето на прозореца едва пропускаше достатъчно светлина да се види, че няма никой.

Обратно в спалнята, сърцето му туптеше лудо, в устата му метален вкус, може би вкусът на провала, той се обърна към Пит:

— Тръгнал е след мама, ще я намери при Линда.

Прозорецът, покривът на верандата, дворът — щеше да стане по-бързо, отколкото да излезе по стълбите, затова той се отправи натам заедно с Пит, но с ъгъла на окото си долови движение и се обърна.

Зад отворената врата, върху стената на коридора светеше раздутото овално златно петно, хвърлено от високия кръгъл прозорец в стълбищната шахта, и в него пълзеше сянка, разкривената сянка на демон от кошмар.

Не беше тръгнал значи след мама и Линда, а беше скочил от прозореца, минал покрай къщата, влязъл през кухненската врата и тръгнал по стълбите и сега се приближаваше към тях в гръб.

Отворена врата, автоматичен пистолет, щеше да ги залее с куршуми. Нямаше зад какво да се скрият, щеше да ги убие, дори да го хванеха.

Тим пусна пистолета и грабна големия скрин. Не беше ясно откъде взе такава сила. Беше едър, ама и скринът беше огромен и пълен със сгънати пуловери и резервни одеяла, и дявол знае какво още. Въпреки това го вдигна и извъртя към вратата. Тутакси светкавичните куршуми зачаткаха по него, забивайки се в дървото, пробивайки го и един от тях премина през цялото чекмедже и през предната му дъска и профуча на пет сантиметра от лицето му, забивайки треска в бузата му.

Пит проснат на земята, може би ударен, не, връщаше огъня изпод скрина, който стоеше на петнадесетсантиметрови крака. Ужасен ъгъл, никакво място за прилагане на умения, просто стрелба напосоки, но както се случва да удариш на камък, също се случва и да удариш кьоравото и от коридора долетя писък.