Дийн Кунц - Добрият

— Казвам се Робърт Кеслър. Можеш да ме наричаш Боб. Твоят син Тим, скъпа Мери, има нещо, което ми трябва, но не ще да ми го даде.

— Значи сигурно не трябва да го даде.

— Обзалагам се, че като ученик ти си го защитавала пред всеки учител, който е бил недоволен от него — усмихна се той.

— Никога.

— Как ще реагираш, ако ти кажа, че той ми открадна голямо количество кокаин?

— Ако имаш глупостта да ми кажеш подобно нещо, ще знам, че ме лъжеш.

— Мери, Мери, не ми приличаш на наивна жена.

— Тогава не се дръж с мен като с наивна жена.

— Никой не знае всичко, което се крие в сърцата на другите. Дори и една майка не знае истинското сърце на сина си — настоя Крейт.

— Тази майка знае.

— Значи не те учудва това, че той е способен на убийство?

Тя изгледа Крейт с презрение.

— Що за жалки измишльотини! Убийство? Не става и за софизъм.

Той повдигна вежди:

— Софизъм, казваш. Много учена дума за жена на зидар и майка на зидар.

— Опитваме се да бъдем тъп работен добитък, но ни пречи сивото вещество.

— Трябва да призная, Мери, че при други обстоятелства би могла да ми харесаш.

— Не мога да си представя никакви обстоятелства, при които ти би могъл да ми харесаш.

Той я огледа мълчаливо.

— Не можеш да разклатиш доверието ми в сина ми — проговори тя. — Колкото по се опитваш, толкова по-малко ще ти вярвам.

— Става интересно — продума Крейт.

Отиде в кухнята, взе купата с нарязаните ябълки от дъската и се върна на стола си.

Сдъвка едно резенче и попита:

— Какво щеше да правиш с ябълките?

— Не си дошъл тук да говорим за ябълки.

— В момента това ме интересува, скъпа. Пай ли щеше да правиш?

— Два пая.

Дъвчейки второ резенче, той попита:

— Сама ли си правиш корите, или ги купуваш готови от супера?

— Сама си ги правя.

— Доколкото е възможно — каза Крейт, — и аз се старая да ям домашно приготвена храна. По-здравословно и по-вкусно е от ресторантската храна или готовите замразени ястия. А когато имаш толкова много домове като мен, разнообразието е безкрайно.

Той взе трето резенче и я замери по лицето с него.

Тя се отдръпна. Ябълката се задържа за момент на челото й, после се плъзна и падна на блузата й.

Той хвърли още едно резенче, което я удари по бузата и падна на дясната й ръка. Тя го тръсна на пода.

— Опитай се да хванеш това с уста — подкани Крейт.

Резенчето отскочи от здраво стиснатите й устни.

— Хайде де, недей разваля удоволствието. Хвани го.

Понеже тя държеше устата си затворена и главата вдигната, резенчето я удари по брадичката.

— Не знам какво искаш — каза тя, — но няма да ти помогне да го получиш, като ме унижаваш.

— Може и да не ми помогне, скъпа, но ми е забавно.

Той изяде още едно резенче и после хвърли още две.

— Кога се прибира от работа Уолтър?

Тя не отговори.

— Мери, Мери, стига се пери. Нали не искаш да намеря някой бръснач и да ти нарежа лицето, за да те накарам да слушаш?

Крейт измъкна глока от кобура под сакото си и го сложи на масата.

— Но ако Уолтър влезе неочаквано тук — продължи той, — ще го застрелям на входа и вината ще бъде твоя.

Тя впери очи в пистолета.

— Има заглушител — обясни Крейт. — И е автоматичен. Мога, да стрелям в упор и да му вкарам пет-шест куршума във врата и лицето с едно натискане на спусъка.

— Обикновено между четири и четири и половина — промълви тя неохотно.

Най-бързо можеше да се пребориш с нея чрез хората, които обича.

— Има ли случаи да се връща по-рано?

— Само ако времето се влоши.

— Очакваш ли някого другиго?

— Не.

— Добре. Ще те изкарам оттук преди четири.

Тон забеляза, че тя реагира на новината, че ще я изкара от дома й, въпреки че не каза нищо.

— Сега ще се обадя на Тим — каза той. — Тими. Наричаш ли го Тими?

— Не.

— Наричала ли си го Тими като дете?

— Не, само Тим.

— Добре. Със сигурност не си го наричала мъничкия Тими. Сега ще се обадя на Тим и ще му предложа една сделка. Искам да говориш с него.

— Каква сделка?

— А, най-сетне малко любопитство.

— Кажи ми истината. Не тези глупости за кокаина.

— Наеха ме да убия тази кучка, тази писателка, да я изнасиля, ако ми остане време, а той я крие от мен.

Майката на зидаря се вгледа в очите на Крейт, после насочи вниманието си към оръжието на масата.

— Трябваше да създам впечатление, че някой е влязъл с взлом в къщата й, макар че това едва ли би минало сега. Все пак, ако имам възможност, ще я изнасиля, защото ме накара да чакам толкова дълго.