Дийн Кунц - Добрият

Макар че майката и бащата участваха в някои от груповите снимки, най-честите обекти бяха лицата на децата, Тимоти и Закари.

Камерата беше запечатала моменти от живота на момчетата от три-четири докъм двадесетгодишна възраст. На някои от снимките те бяха застанали в специални пози, на други бяха хванати без предупреждение.

Крейт не помнеше някога да е виждал толкова много усмивки, толкова много лица, оживени от смях, в една сбирка от образи. Изглеждаше, че семейството Кариър не прави нищо друго, освен да се радва и весели.

Е, няма да продължава така още задълго.

Крейт тръгна по коридора към кухнята и застана пред отворената врата.

Жената беше изправена пред мивката, с гръб към него. Белеше и махаше сърцевината на ябълки.

Беше приятно да я слушаш как пее „Тези глупави неща“ — бавно и без напъване, едва ли не просто изговаряше думите, придавайки на песента тъжна нотка, както й се полага.

Кухнята и холът бяха едно общо помещение. Между тях стоеше голяма чамова маса с шест стола.

Той си представяше как Тим седи на тази маса. Като дете Тим трябва да е ял много пъти тук и какъвто е бабанко, трябва яко да е подяждал семейния бюджет.

Над масата висеше красив меден полилей. Стилизирани птици летяха в кръг около осем лампи във формата на свещи с медни рефлектори, оформени като птичи пера.

Жената свърши да бели ябълка, взе друг нож, с който я разряза на половина и после на резенчета върху дъска до мивката, след което ги изсипа в метална купа.

Пръстите на ръцете й бяха дълги и пъргави. Ръцете й му харесваха.

Когато жената стигна до края на песента, Крейт се обади:

— Мери?

Той очакваше да я стресне. Вместо това тя се обърна към него, без да проявява други реакции, освен леко разширяване на очите.

Тя бе на около петдесет и пет, достатъчно възрастна да бъде майка на Крейт, ако той изобщо имаше майка. Въпреки това имаше елегантна фигура и беше привлекателна.

— Знаеш ли „Времето върви“ от „Казабланка“? — попита той.

Тя не възкликна: „Ти кой си?“ или „Какво правиш тук?“, а просто впери очи в него.

— Гледал съм филма четиридесет и два пъти — похвали се Крейт. — Обичам да гледам филми по много пъти. Да знам какво става.

Беше ясно, че тя помисли за ножа в ръката си. И че пресметна разстоянието до задната врата, макар да не я погледна.

Преди да успее да усложни ситуацията, Крейт стреля. Пневматичният пистолет, който беше извадил от сака, изпъха тихичко и стрелата спринцовка се заби в дясната й гърда.

Тя беше облечена с блуза на жълти и сини карета и най-вероятно имаше сутиен. Облеклото й нямаше да попречи на вкарването на лекарството.

Ужилването на стрелата изтръгна болезнен съсък от гърдите на Мери. Тя измъкна стрелата от тялото си и я хвърли на пода, ала транквилизаторът със супербързо въздействие беше инжектиран моментално.

— Може би по-късно ще ми изпееш „Времето върви“ — рече той. — Сигурен съм, че знаеш думите.

Тя грабна ножа за белене от дъската за рязане и го хвърли към него, но не го улучи.

Стиснала ножа за рязане, тя понечи да тръгне към задната врата, но краката й се огънаха, тя политна и се подпря на шкафа.

Крейт заобиколи работната кухненска маса в центъра и тръгна към нея.

Главата й започна да клюма, тя я повдигна с усилие, очите й се замрежиха.

Ножът се плъзна от ръката й и изтрака на пода.

Крейт го ритна настрана, Мери загуби съзнание и той я подхвана, преди да падне на пода.

Занесе я до чамовата маса. Тялото й беше така отпуснато, че се смъкваше от стола. Крейт я приведе напред, скръсти ръцете й на масата и подпря главата и върху тях.

В тази поза тялото й беше стабилно.

Върна се в хола, дръпна пердетата и си взе сака.

Залости входната врата и се върна в кухнята. Сложи сака на чамовата маса.

Във връзка с възможността семейство Кариър да имат постоянни съседски набези като в комедия по мотиви на Бетани и Джим, Крейт спусна щорите в кухнята и пердетата в стаята за забавления.

Извади два чифта белезници от сака и прикова лявата китка на Мери към подпората за лявата ръка на стола й.

Главата й продължаваше да лежи на масата и тя захърка.

С втори чифт белезници той прикова един от краката на стола към един от краката на масата.

Направи бърза обиколка на къщата не за да задоволи любопитството си как живеят обитателите й, а за да се увери, че са сами с Мери.