Дийн Кунц - Добрият

Крейт чу тракане на чинии, леко почукване. Вероятно бяха звуци от работа в кухнята.

Не се чуваше друг освен нейния глас. Очевадно тя беше сама вкъщи, както беше очаквал от това, което беше научил.

Той изключи микрофона и затвори прозореца. После подкара колата, зави след две пресечки и паркира на друга улица в квартала.

С малък сак в ръка тръгна обратно към жълто-бялата къща.

Окъпаните в слънце улици имаха сънен вид, пчели жужаха лениво над гирлянди от жълта лантана, дантелените листенца на американския ясен сякаш потръпваха от удоволствие под горещата ласка на слънцето, шарена котка спеше на стъпалото пред входна врата, три чучулига бяха кацнали на ръба на поилка за птици и сякаш изучаваха отражението си във водата…

Алеята към входната врата на набелязаната къща беше покрита с павета от кварцит, подредени в сложни и привлекателни фигури.

Входната врата беше заключена само с прост секрет, който се отвори моментално и почти без шум под въздействието на ЛокЕйда.

Той прибра инструмента в сака, влезе в малко преддверие и тихо затвори вратата зад себе си.

От задната част на къщата приятният глас на жената запя „Имам очи само за теб“.

Крейт спря и за момент се заслуша с удоволствие.

Колибрито продължаваше да се труди над коледните звезди.

Чистите бели чаши бяха пълни с прясно налято черно еспресо.

— Колко деца имаше в тази детска градина? — попита Тим.

— Петдесет и две.

— Колко бяха накарани да си спомнят неща като голи танци?

— Седемнайсет. От областната прокуратура дадоха гласност на всички пикантни подробности.

— Бяха ли прегледани от лекар?

— Психиатърът каза отначало, че прегледът ще ги травмира.

— Ако прокурорът го е послушал, значи е подозирал, че няма да открият нищо.

— Може би се е канел да прекрати делото, след като го преизберат.

— Само че пресата го е раздухала до пожар — досети се Тим.

Слънчеви петна плуваха като маслени капки от кората на лимон по повърхността на кафето.

— Психиатърът прекара месеци в работа над седемнадесетте.

— Същият тоя, който се разголи пред теб.

— Накрая той се съгласи да се направят лекарски прегледи на децата преди процеса.

Куче на каишка водеше собственика си, който си подсвиркваше, покрай терасата.

Линда не свали очи от махащото опашка животно, докато то не се скри от погледа й.

— При две от момиченцата бяха установени последици от блудство.

От друга маса долетя писъкът на плъзгане на краката на стол по камъка.

— Белези по меките тъкани — поясни тя. — Едно от момиченцата беше Клоуи.

— Детето, чиято майка започна цялата работа.

— И Клоуи бе подложена на много повече от „Риталин“.

— Какво искаш да кажеш?

— Родителите й наеха психиатъра за дългосрочно лечение.

— Мили боже!

Алените цветове поклатиха глави в полъх на вятъра.

— Той предписа разни лекарства на Клоуи като част от терапията.

— В разказите на двете момиченца имаше повече от… игри с разсъбличане?

— Подробни описания на сексуална злоупотреба — потвърди тя.

От масата под дървото долетя смехът на млади момичета.

— Казаха, че майка ми ги е държала, докато баща ми…

Смехът на единия от гласовете звънтеше като сребро, другите стържеха ръждиво.

Подплашени от нещо, три врабчета излетяха от клоните.

— Областният прокурор записа показанията на момиченцата.

Врабчетата се вдигнаха нависоко и потънаха в гърлото на небето.

— Психиатърът присъства на записите — добави тя.

— Допустими ли са подобни записи като доказателство в съда?

— По принцип не са, но съдията ги пробута.

— Това не можа ли да се използва като основание за обжалване?

— Оказа се безнадеждна работа.

Кафяво перо се спусна като ятаган от небето.

— Осъдиха баща ми на двадесет години. Затвориха го в Сан Куентин.

— На колко години беше ти?

— На десет, когато историята започна, на дванадесет, когато се стигна до съдебното решение.

— Какво стана с майка ти?

— Осъдиха я на осем до десет години. Сложиха я в женски затвор в Корона.

Тя се посвети на еспресото за известно време.

На Тим му се искаше да я погали, но усещаше, че тя няма да позволи да я утешават. Беше свикнала да живее със суровата несправедливост. Гневът беше единствената й утеха.

— Баща ми излежа пет месеца, преди един от затворниците да го убие.

Тим сведе глава под тежестта на историята й.

— Наръгал го четири пъти в корема и два пъти в лицето.