Дийн Кунц - Добрият

Колибрито се премести на нов цвят и изцвърча.

— После казала на майка си, че са я пипали лошо.

— Не може да не е разбрала, че става дума за йод — рече Тим.

— Може да е разбрала неправилно, а може и да е поискала да разбере неправилно.

Лицето на Линда помръкна, въпреки че слънцето ставаше все по-ярко.

— Майката на Клоуи се оплака на полицията.

Пърхащите крилца засвириха траурен химн.

— Полицията разпита родителите ми и ги обяви за невинни.

— Но работата не спря дотук?

— Беше изборна година и областният прокурор трябваше да се бори да го преизберат.

— И законът се превърна в политика.

Тя наведе лице да го скрие от слънцето, но не отвори очи.

— Областният прокурор нае психиатър да разпита децата.

— Всичките, не само Клоуи?

— Всичките. И започнаха луди истории.

— От които нямаше връщане — рече тон.

— Игри със събличане на дрехи. Голи танци. Убиване на животни в класната стая.

— Принасяне на животни в жертва? Нима хората повярваха на това?

— Убиване на кучета и котки, за да се наплашат децата да не издават какво става.

— Господи!

— Две деца дори заявиха, че едно момченце било насечено на парчета.

— И дотогава не са го споменавали пред родителите си?

— Потиснати спомени. Насечено на парчета и заровено в двора.

— Тогава да разкопаят, да го намерят.

— Разкопаха, не намериха нищо.

— И въпреки това работата не приключи?

— Разбиха стените да търсят детска порнография.

— И не намериха нищо — предположи той.

— Нищо. Търсиха също предмети, използвани за сатанински ритуали.

— Също като гоненията на салемските вещици навремето.

— Децата казаха, че са ги карали да целуват картини на дявола.

— А децата никога не лъжат — рече иронично той.

— Не ги обвинявам. Те бяха малки… и се поддаваха на внушение.

— Психиатрите могат, без да искат, да насадят фалшиви спомени.

— Невинаги без да искат. Разбиха и таваните.

— И всичко това от едно ожулено коляно.

— Изкъртиха подовете да търсят тайни мазета.

— И нищо не се намери — рече той.

— Нищо. Но родителите ми бяха подведени под отговорност въз основа на свидетелските показания.

Тя отвори очи. Вглеждаше се в миналото.

— Чудя се — поде той — имаше ли много такива случаи по онова време?

— Да, имаше десетки случаи. Национална истерия.

— Някои от тях трябва да са били реални.

— Деветдесет и пет процента в крайна сметка се оказаха фалшиви, може и повече.

— Но животът на хората е бил съсипан, били са вкарани в затвора.

Тя помълча малко и рече:

— И мен ме подложиха на психиатрична оценка.

— При същия психиатър?

— Да. Областният прокурор нареди. А също и Отделът за грижи за децата.

— Бяха ли те дали на други хора да се грижат за теб?

— Опитваха се. Психиатърът каза, че може да ми помогне.

— Да ти помогне за какво?

— Да си спомня защо сънувам кошмари.

— Сънуваше ли кошмари?

— Като всяко дете. Бях десетгодишна. Той имаше много внушително присъствие.

— Психиатърът ли?

— Имаше внушително присъствие и омайващ глас. Умееше да се хареса.

Възходът на слънцето скъси сенките на чашите върху масата.

— Умееше да те накара да повярваш в неща… тайни, забравени.

Тя обгърна с две ръце малката чаша еспресо.

— Осветлението беше намалено. Той беше търпелив. Говореше тихо.

Тя вдигна чашата, но не отпи.

— Умееше да те накара да го погледнеш в очите.

По врата на Тим изби студена пот.

— Той имаше такива хубави, такива тъжни очи. И меки, нежни ръце.

— Колко далеч успя да те закара към… фалшивите спомени?

— Май по-далеч, отколкото ми се ще да си спомня.

Тя допи еспресото си.

— По време на четвъртия ни сеанс той си свали панталона.

Празната й чашка изтрака при поставянето върху чинийката.

Тим попи студената влага от врата си с книжна салфетка.

— Каза ми да го погаля — продължи тя. — Да го целуна. Но аз не исках.

— Велики боже! Каза ли за това на някого?

— Никой не ми повярва. Обвиниха родителите ми, че са ме подучили.

— За да го дискредитираш.

— Взеха ме от мама и татко. Пратиха ме да живея с Анджелина.

— Коя е Анджелина?

— Лелята на майка ми. Ние с Моли, моето куче Моли, отидохме при Анджелина.

Тя се вгледа в опакото на ръцете си, после в дланите си.

— На вечерта, след като напуснах, те замеряли къщата ни с камъни. Изпочупили прозорците.

— Кой е замерял с камъни?

— Някой вярващ в тайни мазета и целувки с дявола.