Дийн Кунц - Добрият

„Единственият император е императорът на сладоледа.“

Нека размислят над това и ако са достатъчно умни, ще се досетят, че са прекалили с въпросите си.

Крейт вече осъзнаваше вероятността Пакит да е набелязана за очистване от Клуба на джентълмените, а не от някой от другите му просители. Тяхното раздразнение от последните три убийства можеше да бъде продиктувано от тревогата, че плячката му се беше изплъзнала неколкократно, нещо, което никога не беше се случвало досега.

Ако успееше бързо да намери и ликвидира жената, Клубът щеше да се успокои. Ако Пакит умреше, убийствата на Синтия, Малкълм и Нора щяха да бъдат приети като неизбежни странични щети и скоро щяха да бъдат забравени.

Той върна бельото на Тереса в коша за пране и оправи леглото. Отнесе чашата, термоса и чинията от бисквитите в кухнята, изми ги и ги прибра.

Върна се в спалнята и се облече. Репродукцията от спалнята на Пакит се беше намокрила от дъжда и той я беше разгънал на килима. Намери я изсъхнала, сгъна я пак и я сложи във вътрешния джоб на сакото си.

Взе глока и се върна в кабинета на Тереса. Включи компютъра и влезе в интернет.

Правилото „Не питай“ беше служило на Крейт добре. Колкото по-малко знаеше за жертвите на Клуба, толкова по-добре. Ако разбереше причините, поради които искаха да ги очистят, щеше да знае прекалено много. Той имаше солиден опит относно това какво се случва на хора, а може би дори и на принцове, които знаят прекалено много.

Макар че бяха го помолили да убие Пакит, не Кариър, той беше сметнал за разумно да приложи правилото „Не питай“ и към него. Но след като беше надхитрен вече неведнъж и в светлината на нервността на Клуба на джентълмените, Крейт реши да промени стратегията си.

Той вкара в търсачката една проста комбинация от думи, за да намери някаква информация за Кариър. Не очакваше да намери много повече от това, което вече знаеше. Беше сбъркал.

Широко разперените клони на новозеландското желязно дърво засланяха близката до улицата половина на терасата на кафенето. По това време на годината те не бяха отрупани с яркочервените си цветове.

Тим и Линда седяха на слънце на най-отдалечената от улицата маса, близо до варосана тухлена стена, обрасла с пълзящи растения, украсени с алени коледни звезди.

Отпиваха бавно от чаши с еспресо, а под топлината на слънцето от чинията шоколадови бисквити с шамфъстък се вдигаше все по-силен аромат.

Любуваха се на красотата на коледните звезди и след кратка пауза Линда изведнъж заяви:

— Баща ми се казваше Бенедикт. Наричаха го Бени.

Тим обърна внимание на миналото време и зачака.

Имаше магистърска степен по детска психология.

— Личи си колко е бил добър — по теб.

Устните й трепнаха в лека усмивка.

— Майка ми се казваше Рене.

Нещо го накара да я попита:

— Имаш ли техни снимки?

Тя извади портмонето от чантичката си и от него — малък комплект пластмасови пликчета за снимки.

— Харесва ми изразът на лицата им — каза Тим.

— Те бяха нежни, мили и приятни.

— Приличаш на майка си.

— Тя имаше учителско образование. Двамата отвориха детска градина.

— Трябва да са имали голям успех с нея.

— С течение на времето отвориха още две.

Тя обърна лице към слънцето и затвори очи.

Една птичка колибри запърха в търсене на нектара на коледните звезди.

— Имаше едно петгодишно момиченце на име Клоуи — започна да разказва Линда.

На една от снимките Бени си беше сложил смешна шапка и правеше физиономии на Линда.

— Майката на Клоуи я държеше на „Риталин“.

На същата снимка Линда се смееше щастливо.

— Моите родители я съветваха да го спре.

Пролетното слънце сякаш огряваше лицето й отвътре.

— Клоуи беше трудна за гледане. Майката искаше да я укроти с лекарството.

— Казват, че половината от децата са на „Риталин“ в наши дни — отбеляза той.

— Може би родителите ми са накарали майката да се почувства виновна.

— А може и тя вече да си се е чувствала виновна.

— Както и да е. Тя ги намрази за това, че повдигнаха въпроса.

Зеленият цвят на колибрито преливаше в цветовете на дъгата, крилата му се превръщаха в пърхаща мъгла.

— Един ден, както си играеше на площадката, Клоуи падна и си ожули коляното.

Снимките започнаха да му се виждат тъжни. Спомени за загуба.

— Мама и татко изчистиха раната.

Тим сложи снимките обратно в портмонето.

— Дезинфекцираха я с йод. Клоуи се разпищя от болка.