Дийн Кунц - Добрият

С изключение на собствения си образ в няколко огледала, той не видя никого другиго. Смигна на едно от собствените си отражения и показа вдигнати палци на друго.

Две коли бяха регистрирани на името на семейство Кариър: един шестгодишен „Събърбън“ и един по-нов „Форд Експедишън“. Уолтър беше заминал със старата кола на работа, но новата стоеше готова в очакване на Крейт.

Върна се пак в кухнята и си избра резенче ябълка от металната купа върху дъската за рязане. Свежо и много вкусно! Взе си второ резенче.

От масата се чу как Мери се задави и престана да хърка.

В редки случаи алергична реакция към лекарството можеше да доведе до анафилактичен шок и смърт.

Проверката показа, че тя още диша. Пулсът й беше бавен и равномерен.

Той я изправи върху стола. Този път тя не се изхлузи, макар че главата й се килна настрани.

Той седна на стола до нея и махна косата от лицето й. Кожата й беше чиста, само леко сбръчкана в ъглите на очите.

Издърпа клепачите и. Очите й бяха сиви със зелени петънца. Клепачите й останаха отворени за момент, когато той ги пусна, но после се затвориха бавно.

Долната й челюст все още беше увиснала. Устните й бяха отворени. Имаше пълни устни.

Крейт прокара пръсти по краищата на устните й, но тя не реагира.

Извади гъвкава гумена тръба и синя пластмасова кутийка от сака. В кутийката имаше две спринцовки и няколко ампули с кехлибарен разтвор.

Извади от опаковката една от спринцовките, проби капачката на една от ампулите, напълни спринцовката с определена доза и изпръска част от течността, за да се увери, че в спринцовката не е останал въздух.

Обърна дясната й ръка с дланта нагоре, стегна ръката й с гумената тръба, за да накара вената да изпъкне. Вкара иглата във вената, започна бавно да натиска буталото, свали гумената тръба и се загледа в намаляващата кехлибарена течност.

Не беше дезинфекцирал мястото за инжекцията със спирт. Ако се развиеше инфекция на кръвта, до кризата щеше да се стигне след няколко дни, а дотогава той вече щеше да е свършил с нея.

Ръцете й бяха женствени, с красива форма, но не меки. Мускулите й имаха хубав тонус.

Когато извади иглата, от вената излезе капка кръв. Той се вгледа в нея заинтригуван.

Това беше кръв от майката на най-внушителния противник, когото Крейт беше срещал или имаше шанс да срещне.

Вдишвайки аромата на кожата й той се наведе към сгъвката на ръката й и изблиза кръвта.

Нямаше разумно обяснение защо беше почувствал непреодолимо желание да вкуси аленото вещество, но беше сигурен, че е постъпил правилно.

Кехлибарената течност беше лекарство, неутрализиращо въздействието на транквилизатора, който беше инжектиран от стрелата на пневматичния пистолет. Щеше да й помогне не само да се събуди по-бързо, но и да е с избистрено съзнание.

Крейт се облегна на стола и се захвана да наблюдава трепкащите очи под клепачите й.

Устата й се разкриви, сякаш беше лапнала нещо с лош вкус. Езикът и се подаде и облиза устните й.

Когато очите й се отвориха, погледът й не беше фокусиран и тя зажумя отново. После погледна отново и пак зажумя.

— Не се преструвай — сряза я Крейт. — Знам, че дойде в съзнание.

Мери се изправи на стола и погледна към белезниците, което приковаваха лявата й китка към подпората за ръка на стола, после погледна към дясната си ръка, където той я беше инжектирал, и заби очи в спринцовката на масата.

Когато най-сетне срещна погледа на Крейт, той очакваше тя да го попита какво й е направил, но тя мълчеше. Гледаше го и чакаше да чуе какво ще каже.

Той беше впечатлен и реши да й отпусне една усмивка.

— Момиче, трябва да ти призная, че не си обикновено животно.

— Не съм животно — продума тя.

Вълните се разбиваха и хвърляха пръски по оцветените като черупка на костенурка скали. Ритмичните удари, следвани от шушуканията на прибоя, звучаха като многоброен хор, шепнещ на различни езици, сякаш всички загинали в морето през вековете говореха с гласа му за вечни времена.

Паркът се простираше на няколко километра по протежението на носа. Беше време за обедна почивка и работници, насядали по масите за пикник под палмите, отваряха кутии с храна, а по пътеките запалени бегачи напрягаха мускули с мъчителни гримаси на лицата.

Тим и Линда вървяха от едно място за наблюдение до друго, облягаха се на перилата и съзерцаваха как брегът приема водите на морето и как морето надвива брега.

Те усвояваха погълнатите огромни дози възбуждащ нервите кофеин. Той асимилираше разказаното от нея, а тя свикваше с мисълта, че беше проговорила за разрухата на семейството си за първи път от петнадесет години.