Дийн Кунц - Добрият

Мери затвори очи.

— Още ли мислиш, че ти говоря глупости, Мери?

— Не. Звучи налудничаво, но не е лъжа.

— Когато се съберете отново, Тим ще ти разкаже подробностите. Те са много интересни. Той ме накара да ги гоня много дълго.

Той я замери с ябълково резенче, за да я накара да си отвори очите.

Придърпа стола си по-близо до нея и рече:

— Не се отпускай, Мери. Трябва да ти обясня някои неща.

— Слушам.

— След малко ще те вържа и ще те занеса в колата в гаража. Ще отпътуваме с нея. Ще те сложа легнала по гръб в багажника. Страхуваш ли се от игли, Мери?

— Не.

— Чудесно. Защото ще те сложа на една хитра интравенозна система с помпа. Знаеш ли какво е това?

— Не.

— Подобна е на интравенозните системи, които използват в болницата, само че е по-компактна и работи на батерии, вместо да използва земното притегляне. С нея ще поддържам определена доза приспивателно. Алергична ли си към някакви лекарства, скъпа?

— Алергична? Не, не съм.

— Тогава няма нищо страшно. Ти ще продължаваш да спиш, докато всичко свърши. Така ще бъде по-лесно и за двама ни. Ще те покрия с одеяло, ще сложа разни други неща в багажника и всеки, който погледне в него, няма дори да помисли, че там лежи човек. Само че имам един проблем. Погледни ме, скъпа.

Тя нямаше повече желание да чете погледа му, защото беше разбрала какво представлява той. Знаеше, че няма шанс да го накара да се поддаде на никакви майчински номера.

— След лекарството в стрелата аз ти инжектирах лекарство, което му противодейства, за да можем да си поговорим. Второто лекарство е все още в организма ти и ще се отразява на въздействието на следващото приспивателно за следващите — той погледна часовника си — час и половина, час и четвърт. Затова трябва да изчакаме, нали разбираш?

— Да.

— Когато се обадим на Тим, ще му кажем, че съм те отвлякъл надалеч. Аз ще му дам инструкции какво да прави и ти ще играеш моята игра. Ще му кажеш, че съм те отвлякъл преди много време и ти искаш да се върнеш вкъщи и го молиш да направи това, което лошият господин Кеслър му казва.

По-рано бузите й бяха почервенели от гняв и унижение. Най-сетне тя пребледня.

— Не мога да го направя — заяви тя.

— Разбира се, че можеш, скъпа.

— О, Господи!

— Ти си смелчага, Мери.

— Не мога да го поставя в такова положение.

— Какво положение?

— Да избира кой да умре.

— Сериозно ли говориш?

— Това би било ужасно за него.

— Ти наистина говориш сериозно.

— Не мога да го направя.

— Мери, тя е един боклук, с който той се познава от вчера.

— Няма значение.

— Едва от вчера. Ти си му майка. Няма да му е трудно на момчето да избере.

— Да, но после ще трябва да живее с последиците. Защо трябва да бъде поставен в положение да живее с последиците от такова решение?

— Какво по дяволите? Да не би да те е страх, че ще предпочете боклука пред теб? — попита Крейт и си отправи самокритика срещу гнева, който долови в гласа си.

— Познавам Тим. Знам, че ще направи това, което смята за правилно и най-добро. Но в този случай няма нищо правилно, към което да не е прикачено нещо грешно.

Крейт пое дълбоко дъх. После още веднъж. Спокойно. Трябва да остане спокоен. Изправи се, протегна се и се усмихна на Мери.

— Ако избере мен, тогава смъртта на момичето ще тежи на моята съвест, нали?

— Животът е суров, Мери, и все пак много хора го предпочитат пред смъртта. Аз лично не споделям това. Според мен за всички вас ще е по-добре да умрете, но това си е мое мнение.

Тя срещна погледа му с недоумение.

Той взе глока и започна бавно да обикаля масата.

— Нека да ти обясня, скъпа. Ако не направиш каквото искам, ще те убия и ще те оставя на Уолтър да те намери. Вярваш ли ми?

— Да.

— След това ще намеря сина ти Закари. Ще дам на Тим избор — брат му или боклука. Вярваш ли ми?

Тя замълча.

— Вярваш ли ми?

— Да.

— Ако Закари е достатъчно глупав да има морални задръжки, ще го убия. Това ли е, което те възпира, Мери — моралните задръжки?

— Аз просто обичам сина си.

— След като убия Закари, ще погна жена му. Тя се казва Лора, нали?

Мери най-сетне попита: „Кой си ти?“, с което всъщност искаше да каже: „Що за създание си ти?“.

— Робърт Кеслър, не помниш ли? Можеш да ме наричаш Боб. Или Боби, ако искаш. Само не Роб. Не обичам името Роб.

Нямаше признаци, че жената е загубила самообладание, но зърното на ужаса, посято в нея, процъфтяваше.

— И ако Лора се поддаде на някакви щурави идеи за праведност, ако е заразена с подобно безумие, ще я изнасиля и убия и ще се заема с Наоми. На колко години е Наоми?