Дийн Кунц - Добрият

— Прекарай с нея нощта, ако искаш. Потъркаляй я в леглото колкото ти се ще. Накефи се. После я закарай у дома на сутринта. Аз ще я поема и ще забравя за твоята намеса.

— Ще си помисля.

— Няма време за мислене, Тим. Дай да се спазарим сега и гледай да ме убедиш, че си искрен. Защото знаеш, че ще дойда.

— На добър час! Дано намериш иглата в купата сено.

— Купата не е толкова голяма, колкото си мислиш, Тим. А пък ти си много по-голям от всякаква игла. Ще те намеря много бързо. По-бързо, отколкото си мислиш — и тогава няма прошка.

Кравет затвори телефона.

Тим моментално набра звезда-69, но номерът на Кравет беше защитен срещу връщане на обаждането.

Отпред една кола не спря на стопа и профуча през кръстовището. Дупката, образувана около отводен канал, я подхвърли и фаровете й прекосиха нагоре-надолу предното стъкло на форда.

Тим бързо премести крак от спирачката на ускорителя и рязко сви от средната линия към бордюра в очакване насрещната кола да завие в неговата лента и да се опита да му прегради пътя.

Колата прелетя край него и червените светлини на стоповете й се стопиха в задното му огледало.

Тим бе вкарал форда в лентата за паркиране и се наложи да удари здраво спирачките, за да не изхвърчи на пресечката.

— Какво стана? — попита тя.

— Помислих, че може да е той.

— В онази кола? Как би могло да бъде той?

— Не знам. Навярно не би могло.

— Как си? Всичко ли ти е наред?

— Да, разбира се. — Внезапен порив на вятъра разтърси фикусовото дърво, надвиснало над уличната лампа, и сенките от листата запърхаха като пеперуди по предното стъкло. — Ако продават sang-froid в бакалията, ще трябва да спра и да си купя опаковка с шест кутии.

Жилището в Анахайм се оказа едноетажна постройка от 50-те години на двадесетия век. Фестонираните стрехи, гравираните в стил рококо кепенци, алпийските мотиви върху украсата на касите на вратите не бяха убедително доказателство, че това калифорнийско ранчо се родееше със старата архитектура в Швейцария или по други места.

Прониквайки през клонките на две огромни пинии, луната рисуваше разхвърляни парчета от имитация на лед по посребрените от времето кедрови шинди на покрива, но нито един от прозорците не светеше.

От двете страни на къщата на Кравет се намираха малка испанска вила и новоанглийска хижа. В хижата светеха лампи, но вилата изглеждаше необитавана, прозорците бяха тъмни, дворът беше неокосен.

Тим мина два пъти покрай къщата на Кравет и паркира зад ъгъла на пресечката.

Той сравни какво показва ръчният му часовник с часовника на колата. И в двата случая беше 9:32.

— Ще ми трябват навярно към петнадесет минути — каза той.

— Ами ако оня е вътре?

— Мислиш, че може да си седи на тъмно? Не. Най-вероятно дебне около моя дом или го претърсва.

— Може да се върне. Не бива да влизаш невъоръжен.

— Нямам оръжие.

Тя отвори дамската си чантичка и извади от там пистолет.

— Ще дойда с теб.

— Откъде взе това?

— От чекмеджето на нощното ми шкафче. Марката е Kap К9, полуавтоматик.

Нещото идеше, нямаше съмнение, нещото, дето цял живот идеше да го спипа и от което нямаше спасение.

В своя любим бар той винаги се беше чувствал на правилното място, където беше просто един от седящите на столовете пред бара и където, погледнато от входната врата, изглеждаше най-дребният човек в заведението. Но тази вечер барът се бе оказал правилното място по грешното време.

Бе намерил начин на живот, който беше като влак на релси, поел по познат път към предсказуемо бъдеще. Нещото, което го преследваше обаче, беше не само миналото му, но и съдбата му, и релсите, които го отдалечаваха от него, го връщаха неумолимо пак към него.

— Не искам да го убивам — каза Тим.

— Нито аз. Пистолетът е само за застраховка. Трябва да намерим нещо в дома му, което да послужи на полицията.

Тим се наведе, за да разгледа по-добре оръжието.

— Тази марка не ми е позната.

Линда не носеше парфюм, но ухаеше леко на нещо приятно. Уханието на чиста коса и добре измита кожа.

— Осем патрона, калибър 9 мм, мек спусък — каза тя.

— Ти си стреляла с него.

— По мишени. На стрелбището.

— Не те е страх от никого, а държиш пистолет до леглото си.

— Казах, че никой от познатите ми не би искал да ме убие — поправи го тя. — Но аз не познавам целия свят.

— Имаш ли разрешително да носиш оръжие?

— Не. А ти имаш ли разрешително да влезеш с взлом в дома му?

— По-добре да не идваш с мен.