Дийн Кунц - Добрият

— Няма да остана тук сама, било то с оръжие или без.

— Не може да се каже, че имаш особено… — въздъхна той.

— А какво точно имам? — прекъсна го тя.

— Нещо — каза примирително Тим и излезе от колата.

Отвори багажника и извади фенерче с дълга дръжка от мястото, където лежеше крикът.

Двамата се отправиха към къщата на Кравет. Наоколо бе тихо. Някъде излая куче, но не беше наблизо. Преминавайки през цветовете на дъгата, подобно на отблясъци от змийска кожа, тънки бримки от сребристи облаци се отронваха от лицето на сменящата кожата си луна.

На границата между тъмната испанска вила и алпийската къща се издигаше стена. Покрай гаража минаваше пътека, пред която имаше порта.

Изведнъж пиниите прошумоляха под напора на бриза и поръсиха бетонената пътека с изсъхнали иглички.

Когато стигнаха до страничната врата на гаража, Тим включи за малко фенерчето, колкото да провери дали има двоен или обикновен секрет.

Линда пое угасеното фенерче, а той пъхна кредитна карта между вратата и рамката и тутакси избута езика на обикновената брава.

Те влязоха в просторния гараж, затвориха след себе си вратата и Линда светна отново фенерчето. Коли нямаше.

— Зидарията не ти е единствената специалност — прошепна тя.

— Всеки знае как се прави това.

— Не и аз.

Най-вероятно предният и задният вход имаха двойни системи, но вратата между гаража и кухнята имаше евтин секретен патрон. Според много хора бе достатъчно само да изглежда, че има защита.

— Колко години затвор се полагат за кражба с взлом? — заинтересува се тя.

— Това е влизане с взлом, не кражба. Може би десет години.

Ключалката се отвори и тя подкани:

— Давай да побързаме.

— Първо нека да видим дали няма някой питбул.

Той взе от нея фенерчето и открехна бавно вратата. Зашари със светлината през тясната пролука, но отникъде не блеснаха очите на животно.

Кухнята не отговаряше на очакванията му. Светлината от фенерчето попадна върху пердета от басма. Комплект кутии за продукти с нарисувани мечета по тях. Стенен часовник с формата на котка, чиято опашка служеше за махало.

В трапезарията ленената покривка на масата беше украсена с дантела. В средата на масата имаше купа пълна с порцеланови плодове.

Пъстри покривала, плетени на една кука, пазеха тапицерията на дивана в хола. Две доста изтъркани кресла с падащи облегалки стояха срещу телевизор с голям екран. Украсата се състоеше от репродукции на портрети на едрооки деца, чиято мода е била на върха около годината на раждане на Тим.

Извръщайки се, за да следи разкритията на фенерчето, Линда се почуди:

— Възможно ли е наемен убиец да живее заедно с родителите си?

В по-голямата спалня имаше кувертюра на леглото с десен на рози, копринени цветя и тоалетка със седефени гребенчета и четки. В дрешника имаше и мъжки, и женски дрехи.

Втората спалня служеше като комбинирана стая за шиене и кабинет. В едно от чекмеджетата на бюрото Тим намери чекова книжка и няколко сметки за телефон, електричество, кабелна телевизия, които трябваше да се платят.

Линда прошепна:

— Чу ли нещо?

Той изключи фенерчето. Двамата се заслушаха в мрака.

Къщата се беше облякла в тишина като в бойни доспехи и само някоя плочка на ризницата или част от дългите метални ръкавици потракваше или проскърцваше от време на време. Тези тихи шумове не бяха нищо повече от болките на слягаща се застаряваща постройка.

Тим се убеди, че нищо в тишината не се ослушва за него, и включи пак фенерчето.

Докато бяха стояли на тъмно, Линда беше извадила пистолета от чантичката си.

Тим прегледа чековата книжка и видя, че сметката е на името на Дорис и Ленард Холбърсток. Сметките също бяха адресирани до техните имена.

— Той не живее тук — заключи Тим.

— Може би е живял преди.

— По-скоро кракът му не е стъпвал.

— Тогава какво правим ние тук?

— Влизаме с взлом.

Линда караше, а Тим държеше на скута си отворената чантичка с пистолета в нея и говореше по телефона с Пит Санто.

Докато разговаряха, Пит влезе отново в базата данни на Пътното управление и каза:

— Всъщност колата, регистрирана на името на Кравет, не е на адреса в Анахайм, а в Санта Ана.

Тим повтаряше на глас адреса и го записваше на листа с копието от шофьорската книжка на Кравет.

— И този адрес е също тъй фалшив както другият.

— Готов ли си да ме посветиш в тази история? — попита Пит.

— Не се отнася за нещо, станало в твоя полицейски район.