Дийн Кунц - Добрият

— А ти с кого ходеше?

— Бях излязъл с братовчедка й. Само за тази вечер. Беше истински ад. Те изпяха „Пъф, магическият дракон“, и „Майкъл, докарай лодката на брега“, и „Лимонено дърво“, и „Том Дули“, нямаше край! Имахме късмет, че се измъкнахме оттам, преди да полудеем.

— Не знаех, че Питър, Пол и Мери още пеят. Не знаех дори, че са още живи.

— Това бяха имитатори на Питър, Пол и Мери. Нали знаеш, нещо като битълсманията. — Той провери пак светофара. — На човек може да му ръждяса колата, докато чака на този светофар.

— Как се казваше?

— Кой?

— Братовчедката, с която си излязъл.

— Тя не беше моя братовчедка. Беше братовчедка на Барбара Елън.

— Е, кажи как се казваше де — настоя тя.

— Сузана.

— От Алабама ли беше дошла, с банджо на коляно?

— Разказвам ти какво се случи, защото ме попита.

— Трябва да е било така. Не би могъл да го измислиш.

— Много шантаво, нали?

— Исках да кажа, че ти никога не си измисляш.

— Е, вече знаеш — това, което ни свързва с Пит, е онази адска вечер. Те изпяха „Да бях имал чук“ два пъти. — Той посочи към светофара. — Зелено е.

Като премина след пресечката, тя обяви:

— Нещо ви свързва и то не е само Питър, Пол и Мери манията.

Той реши да премине в атака:

— А ти с какво си изкарваш хляба, освен че работиш от къщи?

— Писателка съм.

— Какво пишеш?

— Книги.

— Какви книги?

— Мъчителни книги. Потискащи, гадни, преливащи от емоции книга.

— Идеално четиво за плажа. Издадени ли са?

— За съжаление да. И критиците ги хвалят.

— Ще мога ли да позная заглавията им?

— Не.

— Нека да пробвам.

— Не. Ще престана да ги пиша, особено ако ме убият, но дори да не ме убият, ще почна да пиша друго.

— Какво друго?

— Нещо, което да не кипи от гняв. Нещо, от чиито изречения да не капе отрова.

— Сложи го на корицата. „От изреченията не капе отрова“. Купувам такава книга начаса. Как пишеш — под името Линда Пакит или под псевдоним?

— Не ми се говори повече на тази тема.

— За какво искаш да говорим?

— За нищо.

— Аз не ти оставих въпросите без отговор по този начин.

Тя го погледна косо и вдигна вежди.

Известно време те пропътуваха в мълчание по улиците на квартал, където проститутките се обличаха само малко по-непровокативно от Бритни Спиърс, където алкохолиците седяха подпрени с гръб на стените, вместо да се разпльоскат по тротоарите: После навлязоха в по-западнала територия, където дори младите гангстери не се осмеляваха да излязат с модифицираните си коли и лъскавите модели на „Кадилак“.

Пред очите им се изнизаха черни от мръсотия едноетажни сгради и оградени дворни складове, гробища за коли, чиито съдържатели вероятно прикриваха истинската си дейност да разглобяват и продават на части крадени коли, спортен бар с боядисани в черно прозорци и с признаци на място, където боят с петли влизаше в понятието за спорт. Най-сетне Линда спря до тротоара пред незастроен парцел.

— Ако се съди по номерата на съседните къщи, това би трябвало да е адресът, на който е регистриран шевролетът.

Буренясалото парче земя бе оградено с верига.

— Сега какво ще правим? — попита тя.

— Хайде да отидем да хапнем нещо.

— Той каза, че ще ни открие по-бързо, отколкото си мислиш — припомни тя на Тим.

— Наемните убийци много обичат да се перчат с големи приказки.

— Виждам, че си голям специалист по наемните убийци.

— Те се държат така, сякаш искат да кажат: „Гледайте ме какъв голям лош вълк съм, как ще дойда сега да ви налапам.“ Ти каза, че не си яла. И аз не съм. Време е да вечеряме.

Тя докара колата до Тъстин, район обитаван от средната класа. Тук алкохолиците смучеха отровата си по баровете, където се чувстваха у дома си, а проститутките не се смятаха за упълномощени да се разхождат полуголи сред хората като естрадните звезди.

Кафенето не затваряше през нощта. Вътре миришеше на пържен бекон с пържени картофи и на хубаво кафе.

Те седнаха в сепаре до прозореца с изглед към паркинга, където стоеше фордът, потокът от коли по улицата след него и безмълвната смърт на луната, потъваща в пастта на внезапно нахлули облаци.

Тя си поръча печена питка с бекон и кашкавал и пържени картофи, както и сладкиш с масло за предястие, докато приготвят останалото.

Тим също поръча печена питка с бекон и кашкавал, само че с добавка на майонеза, и помоли картофите да са препържени, след което се обърна към Линда:

— Като те гледам каква си елегантна във фигурата, бях сигурен, че ще поръчаш салата.