Дийн Кунц - Добрият

— Аз се изживявам като детектив на света.

— Няма убити — каза Тим и добави наум все още.

— Не забравяй, че аз съм в отдела за кражби и убийства.

— Единственият откраднат предмет е чаша за кафе с дръжка във формата на папагал.

Линда се намръщи.

— Аз си обичах тази чаша.

— Какво каза тя? — попита Пит.

— Каза, че си обичала тази чаша.

— Искаш да ме накараш да повярвам, че става дума просто за една открадната чаша за кафе?

— И пай с крем нишесте.

— Беше останала само половината от пая — намеси се Линда.

— Какво каза тя? — попита Пит от другата страна.

— Каза, че била останала само половината от пая.

— Но това не го прави по-приемливо — обади се пак Линда.

— Тя каза — предаде Тим, — че това, че било половината, не го правело по-приемливо.

— Не е въпросът само в стойността на продуктите — продължи тя.

— Не бил въпросът в стойността на продуктите — повтори Тим за Пит.

— Той открадна и труда ми, както и чувството ми за сигурност.

— Той е откраднал и труда й, както и чувството й за сигурност.

— Значи искате да ме накарате да повярвам, че става дума просто за една открадната чаша за кафе и половин пай?

— Не. Става дума за нещо съвсем друго. Чашата и паят са само съпътстващи престъпления.

— Какво е съвсем другото нещо?

— Не мога да говоря за това. Слушай, можеш ли да провериш дали Кравет има друга шофьорска книжка под друго име?

— Какво име?

— Не знам. Но щом адресът в Анахайм се оказа фалшив, не е изключено и името да е фалшиво. Възможно ли е да пуснеш снимката на Кравет в архивата на пътното да видиш дали не се повтаря в други книжки?

— Забравяш ли, че сме в Калифорния, бате? Пътното не може да се оправи с чистотата на обществените си кенефи.

— Понякога се чудя — отвърна Тим, — дали ако „Невероятният Хълк“ 2 2 Американски филм с участието на популярния културист Лу Фериньо, който прави и успешна кариера на филмов актьор. — Б.пр. беше имал малко по-голям успех по телевизията и беше продължил още няколко години, Лу Фериньо нямаше да ни стане губернатор. Ех, че хубаво би било!

— Мисля, че бих имал доверие на Лу Фериньо — съгласи се Пит.

Тим предаде на Линда:

— Казва, че би имал доверие на Лу Фериньо.

— И аз също — откликна тя. — У него има много скромност.

— Тя казва, че Лу Фериньо бил скромен.

Пит отвърна:

— Навярно защото е трябвало да преодолее частична загуба на слуха и говорен дефект, за да стане актьор.

— Ако Лу Фериньо беше губернатор, нашият щат нямаше да е банкрутирал, кенефите на Пътното управление щяха да са чисти и ти би могъл да направиш електронно търсене по снимка. Но тъй като той не е губернатор, имаш ли друг начин да издириш дали Кравет притежава друга шофьорска книжка под друго име?

— Обмислях този момент, докато си говорехме за Фериньо — каза Пит.

— Браво.

— И също така чесах Зоуи по ушите както тя обича.

— Тъчеш на много станове значи.

— Има нещо, което мога да опитам. Може да сработи. Дръж си телефона зареден и чакай да ти се обадя.

— Тъй вярно, светецо.

След като Тим затвори, Линда попита:

— Защо „светец“?

— Санто означава светец. Затова понякога ние го наричаме така.

— Кои сте вие?

— Ние, момчетата — сви рамене Тим.

Докато Тим говореше по телефона, Линда беше взела курс към Света Ана. Бяха на десет минути път от адреса, където, според данните на Пътното управление можеше да бъде намерен шевролетът, регистриран на името на Кравет.

— Вие със Санто — отбеляза тя — сте свързани от нещо в миналото.

— Познаваме се от много дълго време.

— Не само това, преживели сте нещо заедно.

— Не са студентски години. И двамата не сме били студенти.

— Не мислех за студентски години.

— Не е експеримент за хомосексуална връзка.

— В това съм абсолютно сигурна. — Тя спря на червен светофар и обърна зелените си анализиращи очи към него.

— Ох, пак започваш с тия номера.

— Какви номера?

— Очите, погледът. Когато започнеш да разрязваш някого с този поглед, би трябвало да имаш лекар до себе си да зашие раната.

— Ранен ли се чувстваш?

— Не смъртоносно.

Светофарът продължаваше да стои на червено. Тя продължаваше да го гледа втренчено.

— Добре де, ще ти кажа. Двамата с Пит веднъж отидохме на концерт на Питър, Пол и Мери. Беше истински ад. Двамата преживяхме този ад.

— Ако не ви харесват Питър, Пол и Мери, защо отидохте на концерта им?

— Светецът ходеше с едно момиче, Барбара Елън, което си падаше по ретро фолк.