Дийн Кунц - Добрият

Тя не каза кой е правилният вариант.

— Значи ти си от мълчаливите представители на силния пол?

Тя се усмихна.

— А ти си вечният детектив.

Свенливата Зоуи не се отлепи от Линда по целия път до външната врата.

Невидимите жабешки квакания от различни точки в нощния двор се сляха в хор.

Линда погали кучето зад ушите, целуна го по главата, прекоси тревната площадка и застана до форда на пътеката.

— Не й харесвам — отбеляза Пит.

— Харесваш й. Тя просто не си пада по ченгета.

— Ако се ожениш за нея, ще трябва ли да си сменям професията?

— Няма да се оженя за нея.

— Тя е типът, дето или се венчавай, или не се надявай.

— Не се надявам на нищо. Нищо не става между нас.

— Ще стане — предрече Пит. — В нея има нещо.

— Какво?

— Не мога да кажа. Но е нещо специално.

Тим проследи как Линда се качи във форда и затвори вратата. Сетне рече:

— Прави чудесно кафе.

— Не се и съмнявам.

Жабите продължиха да пеят в скривалищата си, докато Линда вървеше сред тях, но щом Тим стъпи на тревата, замлъкнаха.

— Финес — каза Пит. — Това е, което отчасти я прави специална. — И след още две крачки на Тим добави: — Sangfroid.

Тим спря и се обърна към детектива.

— Сан какво?

— Sang-froid. Френска дума. Означава хладнокръвие, самообладание.

— Откога проговори на френски?

— Имах случай с преподавател по френска литература в университета. Убил момиче с длето. Накълцал я на парчета с каменосекач.

— С каменосекач?

— Занимавал се и със скулптура. За малко да се измъкне, защото имаше безкрайно sang-roid. Но аз го разкрих.

— Сигурен съм, че Линда не е накълцала никого на парчета.

— Просто отбелязвам самообладанието й. Но ако някога пожелае да накълца мен, няма да й откажа.

— Compadre, верни приятелю, много ме разочароваш.

Пит се ухили.

— Знаех си, че има нещо между вас.

— Нищо няма — увери го Тим и се отправи към форда през тишината на жабите.

Докато Тим изкарваше колата на заден ход от двора, Линда отбеляза:

— Не е лош за полицай. Много му е сладко кучето.

— Затова пък си има и мъртва риба и я е кръстил на бившата си жена.

— Значи тя е била студена като риба.

— Каза, че няма да има нищо против да го накълцаш на парчета.

— Какво значи това?

Тим смени скоростта и каза:

— Сам-до-него-вски майтап.

— Самдонеговски?

Телефонът му звънна и го отърва от задължението да й отговори. Мисълта, че това може да е Руни с нови вести, го накара да се разбърза и той отговори на третото позвъняване. На екрана обаче не пишеше кой се обажда.

— Ало?

— Тим?

— Да?

— При тебе ли е тя?

Тим замълча.

— Кажи й, че паят й с крем е страхотен.

Звукът на гласа му измъкна в паметта на Тим образа на невероятно разширените му жадни за светлина зеници.

— И кафето й също го бива — добави Ричард Лий Кравет. — А чашата с дръжка във формата на папагал така ми хареса, че си я прибрах.

В този жилищен квартал нямаше голямо движение, а в момента дори никакво. Тим удари спирачки в средата на улицата, нямаше и километър от къщата на Пит Санто.

Убиецът беше използвал друг източник, вместо Руни, да се докопа до името му. Как се беше сдобил с номера на мобилния му телефон, след като не беше публикуван в указателя, беше напълно непонятно.

Макар че не чуваше гласа от другата страна, Линда знаеше прекрасно кой се обажда.

— Аз съм пак по следата, Тим, не че имаш някаква заслуга за това. Получих нова снимка на мястото на онази, която ти не ми даде.

Линда вдигна към прозореца листа с копието от шофьорската книжка на Кравет и под светлината на близката улична лампа се зае да изучава лицето му.

— Преди фаталния удар, или както му викат coup de grace, ми е поръчано да я изнасиля. Тя е апетитна. Затова ли ме отпрати с половината пари? Видял си снимката на тази мръсница и ти се е дощяло ти да я изнасилиш?

— Забрави тази работа — рече Тим. — Не можеш повече нищо да направиш.

— Е, как ще ме спреш? Никога повече няма да се прибереш вкъщи, тя няма да се прибере и двамата ще бягате до края на живота си?

— Отиваме в полицията.

— Няма проблеми, Тим. Отидете в полицията веднага. Отговорните хора така постъпват.

Тим понечи да каже: „Знам, че си ченге, видях те как си тръгна от бара, вече ти знам и името“, ала не искаше да си изстреля патроните без време.

— Защо го правиш, Тим? Какво означава тя за теб?

— Почитател съм на нейното sang-froid.

— Хайде, стига глупости.

— Думата е френска.