Дийн Кунц - Добрият

При огледа в кухнята той намери две мръсни чаши от кафе в мивката. Постоя известно време и ги погледа.

Като се вземе предвид колко беше подредена, Линда не би оставила тази мръсотия, ако не беше имала спешна нужда да напусне къщата. Някой беше пил кафе с нея. Възможно бе този някой да я беше убедил, че не може да си позволи да отдели време за миене на чашите.

Освен като източник на информация чашата с дръжка под формата на папагал особено силно заинтересува Крейт с очарованието си. Той я изми, изсуши и уви в кърпа, за да си я вземе.

От комплекта за кухненски прибори липсваше нож — това също беше интересно.

От хладилника той извади останалата половина от домашно приготвен пай с крем нишесте, поръсен с канела. Отряза си едно голямо парче и го сложи на чиния. После постави чинията на масата заедно с вилица.

Наля си чаша кафе от каната върху топлия котлон. Напитката не беше още загорчала от дълго престояване. Той й добави мляко.

Седнал на масата, той се зае да изучава форда модел 39-а, докато ядеше пая и си пиеше кафето. Кремът нишесте беше отличен. Не трябваше да забрави да я похвали за него.

Тъкмо свърши с кафето и телефонът му завибрира. Той го погледна и видя, че е дошло писмено съобщение.

Когато се беше върнал във „Фенерджията“, за да узнае името на бабаита на крайния стол, барманът се бе направил на ни лук ял, ни лук мирисал.

Пет минути след като Крейт си бе тръгнал обаче, Лиам Руни се беше обадил на някого. Съобщението, което се получи сега, го информираше за номера, който е бил набран, и името на регистрирания притежател — Тимоти Кариър.

На екрана се появи и адресът на Тимоти Кариър, макар че Крейт се съмняваше, че ще има полза от него в момента. Ако Кариър беше паякът от бара и ако той беше хукнал към Лагуна Бийч да предупреди жената, не би имал неблагоразумието да се върне вкъщи.

В допълнение към името и адреса Крейт бе поискал сведение и за професията на човека. Кариър беше дипломиран майстор зидар.

Крейт запази информацията и телефонът завибрира отново. Появи се снимка на зидаря, с висококачествена резолюция, и това беше без съмнение образът на бабаита в бара.

В решителните моменти Крейт работеше сам, но разполагаше със страхотна поддръжка по отношение на информацията и техниката.

Той прибра телефона, без да запази снимката. Не беше изключено да поиска да научи повече за Кариър, но засега не му трябваше.

В каната беше останало достатъчно за още една, последна чаша кафе. Той си я наля и я подслади с яка глътка мляко. После седна пак на масата да я изпие.

Независимо от смелостта, с която бяха съединени кухнята и гаражът, в помещението цареше уют.

Цялото бунгало беше много приятно — харесваха му чистотата и простотата му. Всеки би могъл да живее тук и никой не би могъл да каже що за птица е обитателят.

Рано или късно къщата щеше да излезе на пазара. Да купи имота на убита от него жертва, би било прекалено рисковано, но мисълта му доставяше удоволствие.

Крейт изми всичко, което беше използвал — чашата, чинията, вилицата, каната за кафе, както и президентската чаша, от която бяха пили Линда или гостът й. Накрая изплакна стоманената мивка и я подсуши с книжни салфетки.

За последно, преди да си тръгне, той се приближи до форда, отвори вратата на шофьора, отдръпна се малко, за да не се изпръска, отвори ципа на панталона си и пусна яка струя урина в колата. Не му беше приятно, но се налагаше.

Пит Санто живееше в скромна измазана с гипс къща заедно със свенливото си куче Зоуи и мъртвата си риба Лусил.

Безупречно препарирана и монтирана, рибата-меч Лусил висеше над бюрото в кабинета.

Пит не беше рибар. Беше наследил рибата при покупката на къщата.

Беше я кръстил на името на бившата си жена, която след две години брак бе разбрала, че не може да го промени, и се беше развела с него. Тя искаше да го накара да напусне полицията, да започне работа като агент за продажби на недвижими имоти, да се облича по-изискано и да си оправи белега.

Бракът се беше разпаднал, когато тя му купи чифт мокасини с ресни. Той отказа да ги носи. Тя отказа да ги върне в магазина. Той отказа да ги държи в дрешника си. Тя се опита да смели едната в машината за изхвърляне на боклук. Сметката за боклука полудя.

Сега под бляскащия свредел на окото на острозъбата Лусил Пит Санто стоеше до бюрото си и наблюдаваше как интернетната страница на Автомобилното и пътно управление се отваряше на екрана.