Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Ще те убия за това — прошепна Борн.

— Няма да го направиш, Джейсън. Аз съм от добрите, не помниш ли?

— Не си спомням нищо, дори името ти.

— В такъв случай просто трябва да ми се довериш. Трябва да се измъкваме от…

— Никъде няма да те пусна — рече Борн.

— Нямаш друг избор, освен да ми се довериш. — Човекът с белега погледна към вратата, която в този момент се отвори. — Погледни алтернативата.

Борн видя, че в апартамента влиза охранителят Доналд. Придружаваха го двама други здравеняци в смокинги. Изненадата премина като удар от електрически ток през тялото му. Всичките носеха златни халки на показалците на десните си ръце.

— Те са „Северий Домна“ — каза човекът с белега.

Единственият звук сред настъпилата от липсата на каквото и да било действие абсолютна тишина беше шепотът на загубилите пари играчи. Отавио подаде на Борн чифт специални заглушители за уши и прошепна само една дума:

— Сега.

Борн намести заглушителите в ушните си канали. Видя Отавио да измъква от джоба си нещо, подобно на топка, което беше прихванал с палеца и средния пръст на лявата си ръка. Единствено грубата повърхност и заглушителите му подсказаха какво може да бъде: УЗО, ултразвуково оръжие.

В този момент Отавио го пусна на пода, където то се изтърколи по лъскавите мраморни плочи към тримата агенти от „Северий Домна“, които бяха застанали между тях и зелената врата. Активира се веднага, щом падна на пода, и изпълни с ултразвук пространството наоколо, което засегна вътрешното ухо на всички в помещението и те рухнаха в несвяст на земята.

Борн последва Отавио покрай масите, прескачайки телата. Доналд и другите двама здравеняци лежаха на пода заедно с играчите и крупиетата, но когато мъжът с белега прескачаше един от охранителите, той протегна ръка и го дръпна силно отзад за сакото, събори го и му нанесе силен удар над дясното ухо. Борн заобиколи падналото тяло на Отавио. В този момент охранителят се изправи и Борн разпозна в него мъжа, който патрулираше в залата за електронни игри. Носеше тапи за уши, за да заглушава силната рок музика. Не бяха като тези на Борн и на човека с белега, но намаляваха достатъчно въздействието на ултразвука, което помогна на охранителя бързо да се съвземе.

Борн стовари юмрука си в ребрата му. Мъжът изохка, но когато се обърна, държеше в ръка пистолет „Валтер П99“. Борн му нанесе саблен удар по китката. Успя да му отнеме пистолета и замахна с дръжката към лицето му, но той се наведе и избегна удара. Борн го блъсна в стената, а човекът го удари с все сила в десния бицепс и ръката му се схвана. За да се възползва от предимството си, охранителят се опита да стовари юмрука си в слънчевия сплит на Борн, но той отскочи встрани и спечели малко време, докато дясната му ръка се оправи.

Биеха се безмилостно и мълчаливо в помещението, странно изпълнено с хора, нападали върху игралните маси или на пода. В безмълвната си ярост и двамата непрекъснато правеха резки движения в едно помещение, където цареше пълен покой, а от това ръкопашният бой изглеждаше още по-зловещ, като че ли двамата се биеха под вода.

Обогатената с кислород кръв тъкмо беше започнала да циркулира в дясната ръка на Борн, когато охранителят успя да преодолее защитата му и да му нанесе силен удар на същото място. Ръката на Борн увисна, като че беше от камък, и на лицето на мъжа се появи победоносна усмивка. Борн направи лъжливо движение надясно, но не можа да го заблуди и усмивката на мъжа стана още по-широка. В този миг левият лакът на Борн се заби в гърлото му и пречупи хипоидната кост. Охранителят издаде странен, цъкащ звук, падна на земята и повече не се помръдна.

През това време Отавио беше успял да се изправи на крака и идваше на себе си след удара по главата. Борн отвори вратата и тръгна бързо, но не чак толкова стремително, за да не привлича внимание. Ултразвукът не беше проникнал тук. Всичко си беше както преди и никой не подозираше какво бе станало в главния апартамент, но Борн знаеше, че е само въпрос на време, преди шефът на сигурността или някой от персонала да потърси Доналд или двамата други охранители.

Борн искаше да побързат, но човекът с белега изоставаше.

— Почакай — рече той, — почакай.

Бяха свалили заглушителите от ушите си и шумовете около тях ги връхлетяха като сърдита, ревяща вълна.

— Не можем да си позволим да се бавим — каза Борн. — Трябва да се измъкнем оттук преди…