Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Бях там, когато това се случи, Диего. Ноа я блъсна по стълбището от върха на един храм в източната част на Бали. Това, приятелю, е факт, а не измислици като тази, която ми пробутваш.

— Да пийна — рече с отслабнал и дрезгав от изумление глас Диего.

Борн го хвана за лакътя и го отведе до малък бар в дъното на помещението. Диего пристъпваше едва–едва на вдървените си крака, сякаш вече беше пиян. Щом се строполи на високия стол, веднага си поръча двойно уиски — сега финото шери не беше за него. Изпи уискито на три големи глътки и си поръча още едно. Щеше бързо да изпие и него, ако Борн не беше дръпнал чашата от разтрепераната му ръка и не я бе оставил върху барплота от черен гранит.

— Ноа е убил Холи — повтори Диего, загледан през изпаренията на уискито в едно минало, което си беше мислил, че познава. — Какъв шибан кошмар.

Диего не правеше впечатление на човек, склонен да употребява ругатни. Това очевидно не му беше присъщо, което показваше, че не е запознат с незаконната контрабанда на баща си. Явно не беше наясно и с какво Ноа си изкарваше прехраната.

Изведнъж извърна глава към Борн и го изгледа.

— Защо? Защо го е направил?

— Искаше нещо, което тя имаше. Очевидно не е била съгласна да му го даде доброволно.

— И затова я е убил? — попита недоверчиво Диего. — Що за човек би направил подобно нещо? — Поклати бавно и тъжно глава. — Не мога да си представя, че някой би искал да я нарани.

Борн забеляза, че Диего не каза: Не мога да си представя, че Ноа би искал да й навреди.

— Явно — рече той — Ноа не е бил този, за когото си го мислил. — Въздържа се да добави: „Нито пък Трейси.“

Диего грабна чашата и довърши второто двойно уиски.

— Боже господи! — прошепна той.

Борн много предпазливо го попита:

— Разкажи ми за вас четиримата, Диего.

— Имам нужда от още едно питие.

Борн му поръча, но този път единично. Диего посегна към чашата като към спасителна жилетка, хвърлена на давещ се човек. Край една от масите жена в лъскава рокля осребри чиповете си, стана и излезе. Мястото й беше заето от мъж с рамене на футболист. Една възпълна възрастна жена с посребрена коса, която явно току-що бе влязла, седна по средата на масата. И трите маси бяха пълни с играчи.

Преглъщайки с мъка, Диего отпи две глътки от уискито, а после каза с дрезгав глас:

— Между мен и Трейси имаше нещо. Не беше нищо сериозно, виждахме се и с други хора… поне тя го правеше. Беше много нередовно, много между другото. Забавлявахме се няколко пъти, нищо повече. Не искахме това да пречи на приятелството ни.

Нещо в гласа му накара Борн да бъде нащрек.

— Това не е всичко, нали?

Диего направи още по-тъжна физиономия и извърна глава.

— Не — рече той. — Влюбих се в нея. Нямах намерение, дори не го исках — добави, като че ли е бил в състояние да избира. — Отнасяше се така мило с мен, беше толкова внимателна. Въпреки това… — Не довърши, унесен в тъжните спомени.

Борн реши, че е време за настъпление.

— А Холи?

Диего като че ли се сепна от дрямка.

— Ноа я прелъсти. Видях как стана. Стори ми се донякъде забавно, че от това няма да последва нищо лошо. Моля те, не ме питай защо.

— Какво стана?

Диего въздъхна.

— Оказа се, че Ноа беше лапнал по Трейси, и то здравата. А тя не искаше да има нищо общо с него и направо му го каза. — Той отново отпи голяма глътка уиски. Пиеше го като вода. — Това, което не искаше да каже дори и на мен, беше, че тя всъщност не харесваше Ноа, или най-малкото му нямаше доверие.

— Което означава?

— Трейси се държеше покровителствено с Холи, виждаше, че Ноа я ухажва, защото не можеше да има нея. Чувстваше, че отношението на Ноа е цинично и неискрено, докато Холи приемаше връзката им далеч по-сериозно. Трейси смяташе, че всичко това ще свърши със сълзи, и то от страна на Холи.

— Защо тя не се намеси, защо не каза на Ноа да се отдръпне?

— Каза му. Той й отвърна, и то прекалено рязко, ако питаш мен, да не се меси.

— Ти разговаря ли с него?

Диего придоби още по-нещастен вид.

— Знам, че трябваше да го направя, но не повярвах на Трейси, или може би не ми се искаше да й повярвам, защото ако го бях сторил, положението и без това беше станало объркано и аз не…

— Какво, не си искал да си мърсиш ръцете, така ли?

Диего кимна, но не погледна Борн в очите.

— Имал си подозрения за Ноа.

— Не знам, може би наистина е било така. Обаче истината е, че исках да си имаме доверие, исках да вярвам, че всичко ще се оправи, че ще уредим нещата помежду си, защото ни е грижа един за друг.