Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Точно в този момент Карпов се нахвърли отгоре му. Обви с една ръка врата му, стисна го за брадичката и я повдигна, а с другата опря острието на бръснач в беззащитното му гърло.

— Бил е в обувката ви — каза Аркадин, без да се помръдва. — Доста първобитен похват, но много добър.

— Слушай сега, тъпанар такъв. Не прощавам на тези, които се бъзикат с мен. Ти направи нещата така, че да се проваля в онзи склад. Сега Маслов е предупреден, ще бъде нащрек, а това прави още по-трудна разправата с него. Не направи нищо, освен да проявяваш неуважение към мен. Мръсен убиец, най-долната форма на това, което се приема за живот сред цялата смърдяща купчина лайна. Заплашваш хора, измъчваш ги, а после ги убиваш, като че ли човешкият живот няма абсолютно никакво значение за теб. Чувствам се омърсен само от факта, се съм близо до теб, но Дмитрий Маслов ми трябва повече от желанието да те убия, така че просто трябва да се примиря с това. Животът е пълен с компромиси и с всеки следващ ръцете ти потъват все по-дълбоко в кръв. Свикнал съм. Обаче ако двамата с теб ще трябва да работим заедно, ще се отнасяш с мен с уважението, което заслужавам, или, кълна се над гроба на баща си, още тук ще ти прережа гърлото, ще ти обърна гръб и ще забравя, че изобщо съм те срещал. — Той доближи лицето си до това на Аркадин: — Разбрахме ли се, Леонид Данилович?

— Няма да можете да направите нито една стъпка срещу Маслов с къртиците, които имате около себе си. — Аркадин гледаше право напред, което означаваше, че гледа в нощното небе, където звездите блещукаха като далечни очи, наблюдаващи с презрение или най-малко с безразличие човешките слабости.

Карпов рязко отдръпна глава.

— Разбрахме ли се?

— Напълно. — Аркадин се поуспокои малко, след като Карпов отдръпна острието. Беше прав за истинския характер на Карпов. Не беше човек, който може да бъде мачкан, дори и от страховитата руска бюрокрация. Мислено го поздрави. — Първият ви проблем е да изтровите къртиците в кухнята на ФСБ-2.

— Имаш предвид тези от периферията.

Аркадин поклати глава.

— Ако беше така, драги полковник, проблемите ви щяха да са много по-прости. Обаче аз имам предвид тези в кухнята, защото Маслов притежава един от готвачите.

За известно време настъпи мълчание, чуваше се само лекото приплясване на вълните и последните крясъци на чайките, които се настаняваха за през нощта. Луната изплува иззад ниските облаци и хвърли синкавата си мантия над тях, а краищата й се потопиха в черното море и осеяха с микроскопични светлинки неравната му повърхност.

— Кой от тях? — попита след дълго мълчание Карпов.

— Не съм сигурен, че искате да го чуете.

— И аз не съм сигурен, но какво от това, сега е твърде късно да спра.

— Така е. — Аркадин извади пакет турски цигари и предложи една на полковника.

— Опитвам се да се откажа от лошите навици.

— Безсмислено занимание.

— Да, ама ако имате високо кръвно?

Аркадин запали, прибра пакета и пое дълбоко дима. След като го изпусна през ноздрите, каза:

— Мелор Букин, вашият бос, докладва на Маслов.

Карпов гневно го изгледа.

— Лайно такова, пак ли се бъзикаш с мен?

Без да каже и дума, Аркадин бръкна в пластмасовата торба, която беше поставил на дъното на хладилната кутия, отвори ципа й и му я подаде. После добави още дърва в огъня, който беше започнал да отслабва.

Карпов се премести малко по-близо до огъня, за да може да вижда по-добре. Аркадин му беше дал един евтин джиесем, каквито могат да се купят във всяка лавка. Беше за еднократна употреба, което означаваше, че обажданията от него не могат да се проследят. Включи го.

— Аудио и видео — рече той и побутна с пръчка дървата. Докато се готвеше за ден като този, беше използвал джиесема, за да запише тайно някои срещи между Маслов и Букин, на които бе присъствал. Сигурен беше, че у полковника нямаше да остане никакво съмнение, след като разгледа доказателствата.

След известно време Карпов вдигна очи от малкия екран и мрачно каза:

— Нужно ми е да задържа това.

Аркадин махна с ръка.

— То е част от услугата.

Някъде надалеч до тях достигна бръмченето на малък самолет, не по-силно от това на комар.

— Колко още има? — попита Карпов.

— Знам за двама — имената им са в директорията на мобилния телефон, но може да има и още. Опасявам се, че ще трябва да попитате боса си.

Карпов сбърчи вежди.

— Това няма да е лесно.

— Дори и с такова доказателство?

Полковникът въздъхна.

— Ще трябва да го изненадам и да го изолирам напълно, преди да е успял да се свърже с някого.