Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Върна бутилката в хладилната кутия и предложи на полковника шепа ледени кубчета, а после застана отново при кормилото на моторницата. Сега я насочи право на юг, следвайки една дълга редица сиво-бели пеликани, които летяха в идеална формация ниско над черната като мастило вода. След известно време навлезе в устието на Естеро Моруа, където хвърли котва в плитката вода. През това време мракът беше погълнал небето на изток. На запад то изглеждаше като лагерен огън, от който са останали само тлеещи въглени, които мъждукат едва-едва, напразно опитвайки се да забавят падането на нощта.

Нагазиха във водата, за да излязат на брега. Аркадин носеше на загорялото си рамо хладилната кутия. В мига, когато стигна брега, Карпов седна на пясъка, а може би по-подходящата дума бе „строполи се“. Имаше окаян вид и още не се беше съвзел напълно, докато непохватно сваляше прогизналите си от вода обувки и чорапи. Аркадин, който беше с джапанки, нямаше такъв проблем.

Събра купчина изхвърлени от вълните дърва и ги запали. Беше изпил една бутилка бира и се канеше да отвори друга, когато полковникът с доста немощен глас го помоли да даде и на него една.

— По-добре ще е първо да хапнете нещо.

Аркадин му предложи малък пакет, но Карпов само поклати глава.

— Както искате. — Аркадин завря нос в бурито от телешка кайма 11 11 Мексиканско ястие, подобно на дюнер. — Бел.прев. , увита в прясно изпечена тортиля, и пое дълбоко аромата.

— Боже господи! — простена Карпов и извърна лице.

— Ах, Мексико! — Аркадин захапа с удоволствие буритото. — Жалко, че не ме послушахте, когато атакувахте склада на Маслов — рече той, като продължаваше да дъвче огромните хапки.

— Изобщо не започвай с това — прекъсна го рязко Карпов, отсичайки думите така, като че ли всяка беше главата на Аркадин. — Най-вероятният сценарий беше да ми устроиш капан по заръка на Маслов. Какво очакваше да направя?

Аркадин сви рамене.

— И все пак една възможност беше пропиляна.

— Какво казах току-що?

— Искам да кажа, че с човек като Маслов няма да имате повече от две възможности.

— По дяволите, знам какво имаш предвид — каза разпалено полковникът.

Аркадин го прие със завидно спокойствие.

— Това вече няма значение. — Той отвори още една бира и му я подаде.

Карпов притвори очи за момент. Като че ли се опитваше да преброи до десет. Когато ги отвори, каза, доколкото му беше възможно, с по-спокоен тон:

— Бих целия път, за да чуя нещо, така че ще е по-добре да ми го кажеш.

След като изгълта буритото, Аркадин си избърса устата с опакото на ръката и взе нова бира, за да измие храната.

— Искате имената на къртиците… Не ви виня. Ако бях на ваше място, и аз щях да искам същото и ще ви ги дам, но първо ми трябват някои гаранции.

— Ето че се започва — рече уморено Карпов. Той прекара бутилката през потното си чело. — Добре, каква е цената?

— Постоянен имунитет за мен.

— Дадено.

— И искам главата на Дмитрий Маслов на тепсия.

Карпов го погледна с любопитство.

— Какво е станало между вас двамата?

— Искам отговор.

— Дадено.

— Трябва ми гаранция — настоя Аркадин. — Въпреки всичките ви усилия той все още държи в джоба си дяволски много хора, като се започне от апаратчици във ФСБ и политици от регионите и се стигне до федерални съдии. Не искам да се измъкне от дръвника.

— Ами, това зависи от качеството, количеството и подробностите в сведенията, които ще ми дадеш, не е ли така?

— Не се тревожете за това, полковник. Всичко, с което разполагам, е солидно като скала и е възможно най-пагубно за него.

— В такъв случай, както вече казах, имаш думата ми. — Карпов отпи голяма глътка бира. — Нещо друго?

— Да.

Карпов, който беше взел в ръка една от прогизналите обувки, тъжно кимна.

— Винаги има, нали така?

— Искам аз да се разправя с Озеров.

Карпов се намръщи и извади няколко водорасли от съсипаната си обувка.

— Озеров е заместникът на Маслов, отделянето му от боса ще предизвика съмнения.

— Мога да ви улесня.

— Не съм изненадан — рече сухо Карпов. Замисли се за момент, а после, очевидно взел решение, кимна: — Добре тогава. — Вдигна пръст и добави: — Обаче трябва да те предупредя, че ще имаш максимум дванадесет часа на разположение да се погрижиш за него. След това той е мой заедно с останалите.

Аркадин протегна ръка и стисна ръката на Карпов. Дланта му беше силна и мазолеста като на работник. Това му хареса. Може и да беше държавен служител, но не и търтей. Беше човек, който нямаше да го подведе, Аркадин бе сигурен в това.