Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Предполагам, че нещата междувременно са се влошили.

Тя унило кимна.

— Отишъл е при неподходящи хора, за да я продаде, получил една трета от това, което би трябвало да иска — крайно недостатъчна сума. Сега, ако не се направи нещо драстично, лихварят ще накара да го убият.

— Този лихвар достатъчно могъщ ли е, за да го стори?

— О, да.

— Толкова по-добре. — Аркадин се усмихна. Каза си, че за него беше детска игра да й помогне, но като някой шахматист вече виждаше как може напълно да я матира. — Аз ще се погрижа за това.

— От вас искам само да ме представите на Озеров — рече тя.

— Току-що ви казах, че той не ви е необходим. Аз ще ви направя тази услуга.

— Не — каза твърдо тя. — Не искам да ви замесвам.

Той разпери ръце.

— Вече съм замесен.

— Не искам да се замесвате още повече. — Слабата светлина от лампата падаше върху лицето й така, като че ли бяха в интимна сцена от пиеса и тя се кани да каже нещо, което щеше да накара публиката да ахне, след като дълго време беше затаила дъх. — Що се отнася до Озеров, освен ако не греша, той харесва повече парите, отколкото ме ненавижда.

Без да иска, Аркадин отново се засмя. Канеше се да й каже, че й забранява да говори с Озеров, но нещо в очите й го спря. Подозираше, че тя ще стане и ще си отиде и той никога повече няма да я види. А това никак не му се искаше, защото възможността да я държи с нещо важно за нея и да я използва щеше да бъде загубена.

Усилилото се подскачане на „цигарата“ върна Аркадин към настоящето. Беше пресякъл дирята на шхуната и сега се приближаваше откъм левия й борд. Включи радиостанцията и заговори на капитана, с когото имаше предварителна уговорка.

Пет минути по-късно моторницата се поклащаше редом с шхуната, от която спуснаха въжена стълба и закръгленото тяло на Борис Карпов започна да се спуска по нея.

— Добро място за среща на двама руснаци, нали, полковник? — каза усмихнат Аркадин и намигна.

— Признавам, че очаквах да се срещна с теб при съвсем различни обстоятелства — рече Карпов.

— Аз с белезници на ръцете или мъртъв сред локва кръв, предполагам.

Карпов, изглежда, имаше проблеми с дишането.

— Имаш завидна репутация със своите поразии и убийства.

— Всеки би се затруднил да опровергае тези слухове. — Аркадин със задоволство забеляза, че на Карпов, който имаше твърде нещастен вид, никак не му е до шеги. — Не се безпокойте, морската болест продължава само докато сме във водата.

Той се засмя, докато наблюдаваше как изтеглят стълбата. Отдалечи се от шхуната, оставяйки бледа диря по водата. Носът на „цигарата“ се вирна, когато започна да пори вълните, а Карпов шумно се тръшна на седалката и завря глава между краката си.

— Изправете се — предложи му Аркадин — и гледайте в определена точка на хоризонта, например в някой товарен кораб. Гаденето ще намалее.

След малко Карпов направи точно това.

— Не забравяйте да дишате.

Аркадин насочи моторницата на югоизток и когато прецени, че има достатъчно разстояние между нея и шхуната, рязко намали оборотите на двигателя, остави го да пърпори едва-едва и погледна пасажера си.

— Трябва да призная едно нещо на държавата ни — рече той. — Научила е служителите си да изпълняват безпрекословно заповеди. — Направи лек поклон. — Поздравления.

— Да ти го начукам — изсумтя Карпов, преди да се обърне към водата и да повърне през борда.

Аркадин измъкна хладилната кутия, заредена от Ел Хералдо, и извади от нея бутилка леденостудена водка.

— Ние, руснаците, не си падаме много по церемонии в морето. Ето нещо, което да ни напомни малко за дома. Ще ви оправи стомаха. — Той подаде водката на Карпов. — Обаче направете ми една услуга и си изплакнете устата, преди да отпиете.

Карпов плисна шепа морска вода в устата си, изжабури се и я изплю. После отвинти капачката и отпи голяма глътка. Затвори очи, докато преглъщаше.

— Така е по-добре. — Върна бутилката на Аркадин. — А сега на работа, колкото по-скоро се върна на сушата, толкова по-добре. — Но преди Аркадин да успее да отговори, той се обърна и отново повърна, увисвайки през борда на лодката, потен и отпуснат като дроб. Изохка веднъж, а после още веднъж, когато Аркадин го опипа, за да провери дали няма скрито оръжие или някакво електронно записващо устройство.

След като не намери такова, той се отдръпна и изчака, докато Карпов отново си изплакне устата, а после каза:

— Изглежда, че ще е по-добре да ви закарам най-скоро на сушата.