Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Обаче казахте, че е ловка бизнес дама.

Той се намръщи.

— Мислите, че е имала къртица при собствения си брат?

Мойра сви рамене.

— Знае ли човек?

— Никой не би постъпил толкова глупаво.

Мойра кимна.

— Съгласна съм, макар че ако някой иска да си мислим, че един от тях е убил къртицата, струва ми се, че разговорът с нея би бил полезен. Но първо искам да посетя Роберто Корелос.

На лицето на Есай се появи онази загадъчна усмивка, от която в душата на Мойра нахлуваше хлад.

— Мисля, госпожице Тревър, че вече започнахте да си оправдавате хонорара.

Борн и Криси се връщаха обратно сред силната дъждовна буря, която ги беше връхлетяла съвсем неочаквано, когато джиесемът на Борн иззвъня.

— Господин Стоун.

— Здравейте, професоре — каза Борн.

— Имам новина — рече Гайлс. — Получих отговор на имейла от партньора ми на шах. Изглежда е решил загадката с третата дума.

— И каква е тя? — попита Борн.

— Доминьон.

— Доминьон — повтори Борн. — Значи трите думи, изписани от вътрешната страна на пръстена са: „Северий Домна Доминьон“. Какво означава това?

— Ами, би могло да е заклинание — рече Гайлс — или ругатня, а може и да е предупреждение. Тук вече напълно си фантазирам… може да са инструкциите за превръщането на олово в злато. Без допълнителна информация мисля, че няма начин да разберем.

Пътят пред тях беше залят от дъжда и чистачките непрекъснато се движеха по дъгата си. Борн погледна в страничното огледало. Правеше го инстинктивно на всеки тридесет секунди.

— Има една интересна клюка за угаритския, за която ми спомена моят приятел, макар да не виждам какво отношение може да има. Основната причина за неговия интерес и този на колегите му е, че има документи или само фрагменти от тях, за които те твърдят, че идват от двора на цар Соломон. Изглежда, че астролозите на Соломон са говорели помежду си на угаритски и са вярвали в неговите алхимически сили.

Борн се засмя.

— След толкова много легенди за златото на цар Соломон сега разбирам, че в алхимията угаритският е ключът за превръщането на оловото в злато.

— Да си призная, господин Стоун, и аз му казах същото.

— Благодаря, професоре. Много ми помогнахте.

— Винаги съм на ваше разположение, господин Стоун. Приятелите на Кристина са и мои приятели.

Борн прибра джиесема си и в този момент видя, че един камион в черно и златисто, който преди минути се беше наредил в тяхната лента през три коли отзад, сега бе непосредствено зад тях.

— Криси, искам да излезеш от магистралата — каза тихо той. — Когато го направиш, спри.

— Добре ли се чувстваш?

Той не каза нищо и продължи да поглежда в страничното огледало. После протегна ръка и я спря да включи мигача, за да покаже, че ще завива.

— Недей.

Тя отвори широко очи и едва чуто ахна от изненада.

— Какво става?

— Прави, каквото ти казвам, и всичко ще е наред.

— Не ми звучи много успокоително. — Тя се премести в лентата отляво, когато през дъжда се видя знак за приближаващия изход от магистралата.

— Адам, плашиш ме.

— Нямах такова намерение.

Криси пое по наклона, който веднага зави наляво, и спря при бордюра.

— Тогава какво е намерението ти?

— Да карам аз — отвърна той. — Премести се.

Тя излезе от джипа, прикри с ръце главата си, която беше свила между раменете, заобиколи и скочи в седалката до шофьора. Вратата още не беше затворена добре, когато Борн видя, че камионът се насочва по отбивката. Включи веднага на скорост и потегли.

Камионът беше непосредствено зад него, като закачен с кука за рейнджроувъра. Борн бързо увеличи скоростта, мина през един светофар на червено, а после пое по дъгата за влизане в магистралата. Движението не беше много интензивно и той можеше да преминава ту в едната, ту в другата лента. Тъкмо си помисли, че камионът не е най-подходящото средство за преследване, когато едно сиво БМВ застана редом до него.

Видя, че свалят стъклото на прозореца, и викна на Криси да залегне. Блъсна я и сам се наведе ниско над волана. В същата секунда куршумите разбиха страничния прозорец и върху него се посипаха парченца стъкло, примесени с обилни капки дъжд. В този миг забеляза, че камионът в черно и златисто се приближава бързо отзад. Искаха да го хванат в капан помежду си.

Двете коли поднасяха насам-натам и заплашително стържеха ламарините си. Борн рискува да погледне за миг назад в огледалото. Камионът се беше залепил зад тях.

— Дръж се — каза той на Криси, която се бе навела толкова, колкото й позволяваше предпазният колан, и беше покрила главата си с ръце.