Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Той остро зави и рязко натисна спирачката. За част от секундата джипът се плъзна по мокрия асфалт, но Борн веднага успя да го изправи. Отстрани задната броня се беше смачкала от удара с камиона. Както беше предвидил, джипът се изви под остър ъгъл и единият край на задната му броня удари беемвето с такава сила, като че ли беше изстреляна от топ. От сблъсъка беемвето отхвръкна рязко надясно, шофьорът му загуби контрол върху управлението и колата се удари в мантинелата с такава сила, че цялата врата откъм шофьора хлътна навътре. Избухна фойерверк от искри, чу се скърцане на метал, беемвето отскочи от мантинелата и се завъртя. Предницата му се беше насочила директно към рейнджроувъра и Борн завъртя волана рязко надясно, препречвайки пътя на един жълт „Мини Купър“. Последва верижна реакция с ужасно свистене на гуми, неистово свирене на клаксони и смачкване на калници. Борн се втурна в отворилата се празнина, отново смени лентите, а после, като се измъкна на по-чисто пространство, пак се върна в бързата лента.

— Господи! — прошепна Криси. — Боже господи!

Джипът още се люлееше на амортисьорите. Борн вече не виждаше в огледалото смачканото БМВ и камиона.

След сблъсък или катастрофа, а дори и само при измъкване на косъм от нея, всичко утихва, а може би и човешкото ухо, травматизирано като останалия организъм, временно заглъхва. В джипа цареше мъртва тишина, когато Борн напусна магистралата и при първата възможност се отклони от нея и се понесе по улици, от двете страни на които имаше складове и магазини за продажби на едро. Там никой не крещеше от страх, не се чуваха гневни клаксони, нито скърцаха спирачки. Там все още цареше ред и като че ли хаосът, настъпил на магистралата, беше на друга вселена. Спря едва когато навлязоха в една пуста улица.

Криси мълчеше, лицето й беше мъртвешки бледо. Ръцете й трепереха в скута. Беше на ръба да се разплаче, едновременно от ужас и облекчение.

— Кой си ти? — попита след известно време тя. — Защо някой се опитва да те убие?

— Искат пръстена — отговори просто Борн. След това, което току-що беше станало, тя заслужаваше поне частица истина. — Още не знам защо, но се опитвам да разбера.

Тя се извърна към него. Очите й също бяха бледи, а може би се дължеше на осветлението, но Борн не мислеше, че е така.

— Трейси имаше ли нещо общо с този пръстен?

— Може би, не знам. — Борн отново включи двигателя и потегли по улицата. — Но приятелите й имаха.

Тя поклати глава.

— Всичко се развива прекалено бързо за мен. Всичко се обърна наопаки. Чувствам се напълно объркана.

Тя прекара ръка през косата си, а после забеляза нещо странно.

— Защо караш обратно към Оксфорд?

Той направи кисела физиономия, докато се изкачваше по извивката за включване в магистралата.

— И аз като теб не обичам да стрелят по мен. Трябва да огледам по-добре беемвето и нашия приятел вътре. — Когато забеляза уплашеното й изражение, добави: — Не се безпокой. Ще сляза от колата, когато наближим мястото на катастрофата. Ще можеш ли да караш?

— Разбира се.

Борн зави наляво и излезе на магистралата в посоката на Оксфорд. Дъждът вече не беше толкова силен. Сега само леко ръмеше. Намали бързината на чистачките.

— Съжалявам за щетите.

Тя потрепери и мрачно се усмихна.

— Нямаше как да бъдат избегнати, нали?

— Скарлет кога се връща от дома на родителите ти?

— Не по-рано от идната седмица, но мога да я взема оттам по всяко време — рече тя.

— Добре. — Борн кимна. — Не искам да се връщаш в дома си в Оксфорд. Има ли някое друго място, където да останеш?

— Ще се върна обратно в апартамента на Трейси.

— Това също е изключено. Тези хора сигурно са ме открили там.

— Ами къщата на родителите ми?

— И това не е добре, но искам да вземеш Скарлет от тях и да отидеш някъде другаде, някъде, където не си била преди.

— Да не мислиш, че…?

Подчертано демонстративно той извади пистолета, който беше намерил в апартамента на Перлис, и го сложи в жабката.

— Какво правиш?

— Възможно е да са ни проследили през целия път от апартамента на Трейси. Няма смисъл да се рискува тези хора да разберат за Скарлет… и къде живеят родителите ти.

— Но кои са те?

Той поклати глава.

— Това е някакъв кошмар, Адам. За бога, в какво се е замесила Трейси?

— Ще ми се да можех да ти отговоря.

Движението от насрещната страна на магистралата беше спряно, което му подсказа, че наближават мястото на сблъсъка. От тяхната страна колите отпред пъплеха едва-едва. Така по-лесно щеше да слезе от колата и Криси да поеме кормилото.