Майкъл Конъли - Плашило

— Разбирам.

— Хубаво. Тогава вземи кашона, стегни го на багажника на мотоциклета си и го закарай в склада на Фреди. Знаеш къде е, нали?

— Да, ходил съм.

— Добре тогава, върви.

— Но с Кърт сме започнали да разглобяваме трийсет и седма, за да видим откъде идва прегряването.

— Той ще се справи и сам. Искам да занесеш кашона.

— И после пак ли да бия целия тоя път?

Карвър си погледна часовника. Мазу намекваше да го освободи за останалата част от работния ден. Той и не подозираше нещо, което шефът му вече знаеше — младежът нямаше да се върне, поне днес.

— Добре — отвърна Карвър, като се престори на ядосан, че са го приклещили. — Освобождавам те за днес. Побързай, преди да съм се отказал.

Мазу излезе. Карвър напрегнато наблюдаваше камерите в очакване да го проследи, когато се качи на любимия си мотоциклет. Сякаш се бави цяла вечност, докато стигне до паркинга. Главният технолог си затананика. Върна се към старата си вярна подкрепа, песента на Дорс, прониквала във всички кътчета на живота му, откакто се помнеше. Скоро тихо запя двата си любими стиха и се усети, че ги повтаря все по-бързо и по-бързо, вместо да продължи с текста.

Убиец на пътя те чака и мислите му като жаба скачат

Убиец на пътя те чака и мислите му като жаба скачат

Убиец на пътя те чака и мислите му като жаба скачат

Убиец на пътя те чака и мислите му като жаба скачат

Ако го качиш на автостоп…

Накрая Мазу се появи в кадър и почна да нагласява кашончето върху малкия багажник зад седалката. Пушеше цигара и Карвър видя, че е изгоряла почти до филтъра. Това обясняваше забавянето. Младежът беше отишъл на пейката зад сградата, може би, за да побъбри с другите пушачи.

Кашонът най-после бе здраво завързан за багажника. Мазу хвърли фаса, сложи си каската, яхна мотора и излезе през отворения портал.

Карвър го проследи по целия път, после насочи камерата към обществения склад. Макавой и Уолинг бяха забелязали кашона и се бяха хванали на въдицата. Репортерът потегляше след мотоциклетиста.

Бяхме намерили сенчесто място до предната стена на един обществен склад и тъкмо се бяхме приготвили за дълго, потно и безплодно чакане, когато извадихме късмет. От портала на Уестърн Дейта излезе мотоциклетист и пое на запад по Макелипс Роуд. Нямаше как да разберем кой е, защото носеше каска, но с Рейчъл познахме кашона, стегнат с ластици на багажника.

— Проследи кашона — нареди Рейчъл.

Запалих двигателя и бързо потеглих по Макелипс. Следенето на мотоциклет с евтина кола под наем не отговаряше на представата ми за добър план, но нямахме алтернатива. Настъпих газта и бързо се доближих на стотина метра от кашона.

— Не се приближавай много! — възбудено възкликна Рейчъл.

— Не се приближавам, само се опитвам да го настигна.

Тя нервно се наведе напред и опря длани на таблото.

— Така няма да се получи. И с четири периодично разменящи се коли е трудно да следиш мотор, а само с една ще е истински кошмар.

Вярно си беше. Моторите с лекота лавират между автомобилите. Повечето мотоциклетисти явно презират самата идея за пътна маркировка.

— Искаш ли да спра и ти да седнеш зад волана?

— Не, просто прави каквото можеш.

През следващите десет минути успях да не изостана от кашона, въпреки постоянно спиращия и потеглящ трафик. След това пак извадихме късмет — мотоциклетът зави по един изход за магистралата и се качи на Двеста и втора към Финикс. Там нямах проблем да поддържам дистанцията. Цели петнайсет километра се движехме с превишена скорост. Следвах го през две ленти и на стотина метра назад. След петнайсет минути той отби по шосе 10, а после по шосе 17 през сърцето на Финикс.

Рейчъл задиша по-спокойно и се отпусна назад на седалката си. Дори реши, че сме се прикрили достатъчно добре, и ми каза да ускоря, за да разгледа по-отблизо мъжа на мотора.

— Това е Мазу — заключи след малко. — Познах го по дрехите.

Втренчих се в мотоциклетиста. Не бях сигурен. Не бях запомнил в такива подробности видяното в бункера. Рейчъл обаче беше — едно от нещата, които я правеха толкова добра в нейната област.

— Щом казваш. Според теб къде отива?

Отново поизостанах, за да не ни забележи.

— Носи кашона на Фреди.

— Знам. Но защо точно сега?

— Може да е в обедна почивка, а може и да е свършил за днес. Има много обяснения.

Нещо във версията й ме смущаваше, ала нямах време да мисля за това. Моторът пресече четири ленти пред мен и се насочи към следващия изход. Повторих маневрата и завих след него, като оставих една кола помежду ни. Хванахме зелен светофар и продължихме на запад по Томас Роуд. Съвсем скоро навлязохме в район със складове, в който малки фирми и художествени галерии се опитваха да завладеят територия, явно отдавна изоставена от промишлени производители.