Майкъл Конъли - Плашило

Ами Макгинис? Канех се да попитам дали неговото изчезване е свързано с внезапното напускане на Фреди, но ме изпревари алармата на шлюза. Екранът под стъкленото бюро на Карвър автоматично превключи на камерата в шлюза. Видях Йоланда Чавес — връщаше се да ни вземе. Рейчъл се наведе напред и неволно придаде настойчивост на въпроса си.

— Каква е фамилията на Фреди?

Сякаш помежду им имаше предписано буферно пространство, Карвър се отдръпна на разстояние, равно на приближаването на Рейчъл. Тя продължаваше да се държи като агент: задаваше директни въпроси и очакваше пълни отговори заради авторитета на Бюрото.

— Защо питате за фамилията му? Той вече не работи тук.

— Просто така…

Беше я приклещил. Нямаше верен отговор, поне от негова гледна точка. Самият й въпрос хвърляше подозрение върху мотивите ни. Добре, че ни спаси Чавес, която подаде глава в кабинета и попита:

— Е, готови ли сме?

— Готови сме — отвърна Карвър. Не сваляше очи от Рейчъл. — Имате ли други въпроси, на които мога да отговоря?

Рейчъл ме погледна. Поклатих глава и казах:

— Като че ли видяхме всичко, което ни трябваше. Благодаря ви за информацията и обиколката.

— Да, и аз ви благодаря — включи се Рейчъл. — Фирмата ви е много внушителна.

— Тогава ще ви кача горе и ще ви заведа при представител на счетоводството, ако желаете — каза Чавес.

Рейчъл стана и се обърна към вратата. Отместих стола си назад и също станах. Още веднъж благодарих на Карвър и му протегнах ръка над бюрото.

— Беше ми приятно да се запознаем, Джак — каза той. — Надявам се пак да се видим.

Кимнах. Бях влязъл в списъка с малките имена.

— И аз.

В колата беше като в пещ. Бързо завъртях ключа, настроих климатика на максимум и отворих своя прозорец, докато купето се поохлади.

— Какво мислиш? — политах Рейчъл.

— Първо да се махнем оттук.

— Добре.

Воланът опари ръцете ми. Изкарах колата на заден, като използвах само възглавничката на лявата си длан. Но не потеглих веднага към изхода, а към отсрещния ъгъл на паркинга и направих обратен завой зад сградата на Уестърн Дейта.

— Какво правиш? — попита Рейчъл.

— Просто искам да видя какво има тук. Имаме право. Ние сме перспективни клиенти, нали така?

Докато обръщах и се насочвах към изхода, зърнах задната стена на сградата. Още камери. И врата. Пейка под малък навес. От двете й страни имаше пепелници с пясък, а на пейката седеше сървърният администратор Мазу. Пушеше.

— Пушалнята — каза Рейчъл. — Сега доволен ли си?

Махнах на Мазу през отворения прозорец и той ми кимна. Продължихме към портала.

— Нали работеше в сървърната зала? Видях го на екрана на Карвър.

— Е, когато зависимостта те призове…

— Представяш ли си, да излезеш тук посред лято само за да пушиш? Направо ще се изпържиш, въпреки навеса.

— Нали затова произвеждат защитните кремове с висок фактор.

Щом излязохме на шосето, затворих прозореца. Уестърн Дейта вече не се виждаше и реших, че спокойно мога да повторя въпроса си.

— Е, какво мислиш?

— Мисля, че за малко не се издъних. А може и да съм се издънила.

— Имаш предвид накрая ли? Според мен всичко е наред. Чавес ни спаси. Само не бива да забравяш, че вече нямаш служебна карта, която ти отваря всички врати и кара хората да треперят и да отговарят на въпросите ти.

— Мерси, Джак. Няма да го забравя.

Осъзнах, че е прозвучало грубо.

— Извинявай, Рейчъл. Не исках да кажа…

— Няма проблем. Знам какво искаше да кажеш. Просто съм докачлива, защото си прав и го разбирам. Не съм такава, каквато бях допреди едно денонощие. Сигурно трябва пак да се уча на обноски. Свършено е с времето, когато прегазвах хората със сила и могъщество.

Погледна през прозореца, за да скрие лицето си от мен.

— Виж, в момента не ме вълнуват обноските ти. А интуицията ти. Какво мислиш за Карвър и останалите? Какво ще правим сега?

Рейчъл отново завъртя глава към мен.

— Повече ме интересуват онези, които не видяхме там.

— Фреди ли имаш предвид?

— И Макгинис. Трябва да разберем кой е този Фреди, дето е напуснал, и каква е връзката с Макгинис.

Кимнах. Бяхме на една и съща страница.

— Смяташ, че има връзка между напускането на Фреди и отсъствието на Макгинис, така ли?

— Ще узнаем едва когато разговаряме и с двамата.

— Да, но как ще ги намерим? Даже не знаем фамилията на Фреди.

Тя се поколеба, после каза:

— Мога да опитам да се обадя тук-там, да видя дали някой още иска да разговаря с мен. Сигурна съм, че когато миналата седмица са отишли във фирмата със съдебната заповед, са взели списък на всички служители. Това е стандартна процедура.