Майкъл Конъли - Плашило

— Вижте, тук става дума за две различни неща — продължи Карвър. — За сигурността на сградата и безопасността на информацията. Първо да поговорим за сградата.

Повтори много от нещата, които вече бяхме чули от Чавес, ала Рейчъл не го прекъсна. Накрая стигна до информационния център и ни съобщи нещо ново.

— Тази зала е напълно обезопасена. Първо, всички стени, подът и таванът са от шейсетсантиметров лят бетон, двойно подсилен и с каучукова мембрана, пазеща го от течове. Тези прозорци са от противоударно и бронебойно ламинирано стъкло. Може да стреляте по него с двуцевка и сигурно само ще пострадате от рикошета. Тази врата е единственият вход и изход и се отваря с биометрично сканиране на дланта.

Посочи устройството до стъклената врата.

— Достъп до сървърната зала имат само сървърните администратори и ръководният персонал. Биометричният скенер отключва вратата, след като прочете и потвърди три различни характеристики — отпечатък, вени и форма на дланта. Освен това проверява пулса. Така никой не може да ми отреже ръката и да я използва, за да проникне в сървърната ферма.

Карвър се усмихна, ала ние с Рейчъл не реагирахме.

— Ами при извънредни ситуации? — попитах аз. — Възможно ли е някой да остане заключен вътре?

— Не, разбира се. Отвътре просто натискате освобождаващ бутон, който отваря ключалката. После плъзгате вратата. Системата има за цел да не допуска нарушители, не да затваря хора вътре.

И ме погледна, за да се увери, че разбирам. Кимнах.

Карвър се отдръпна назад и посочи трите дигитални температурни датчика над централния прозорец на сървърната зала.

— Температурата във фермата е деветнайсет градуса. Разполагаме с резервен източник на електроенергия и охлаждаща система. Що се отнася до пожарната безопасност, използваме тристепенна защита. Имаме стандартна СМРЗД с…

— Какво е СМРЗД? — полюбопитствах аз.

— Система за много ранно засичане на дим с лазерни детектори. В случай на пожар СМРЗД задейства поредица от аларми, а накрая и инсталация за сухо гасене.

Карвър посочи редица червени резервоари на задната стена.

— Това са нашите резервоари с въглероден диоксид. В случай на пожар въглеродният диоксид нахлува в залата и потушава пламъците, без да повреди електрониката и информацията на клиентите.

— Ами хората? — попитах аз.

Той отново се отдръпна назад от Рейчъл, за да ме погледне.

— Много точен въпрос, господин Макавой. Тристепенната алармена система дава на персонала в сървърната зала шейсет секунди, през които да я напуснат. Освен това правилникът за работа в залата изисква всеки да носи дихателна маска в случай на НТО.

Извади от джоба на престилката си противогаз, подобен на двата закачени до вратата.

— Какво е НТО?

— Най-тежки обстоятелства — преведе Рейчъл.

Главният технолог прибра дихателната маска в джоба си.

— Да видим, какво друго мога да ви разкажа? Ние сами произвеждаме сървърните стойки в работилницата до склада в бункера. Имаме голям запас от сървъри и съответната електроника и можем да задоволим всички нужди на клиентите си. В състояние сме да заменим всяка част във фермата в рамките на един час след нейното дефектиране. Нашата надеждна и обезопасена инфраструктурна мрежа обхваща цялата страна. Имате ли въпроси по този аспект на дейността ни?

Аз нямах, защото общо взето бях на „вие“ с техниката. Рейчъл обаче кимна, че е разбрала, а после каза:

— Значи всичко пак се свежда до хората. Колкото и добре да сте построили капана за мишки, всичко винаги се свежда до хората, които работят с него.

Карвър вдигна ръка към брадичката си и кимна. Гледаше към сървърната зала, но виждах отражението на лицето му в дебелото стъкло.

— Хайде да отидем в кабинета ми, за да обсъдим тази страна от нашата дейност.

Последвахме го. Пътьом надникнах в кашончето върху стола на свободното бюро. По-голямата част от съдържанието му явно се състоеше от лични вещи. Списания, роман от Уилям Гибсън, кутия цигари „Американ Спирит“, чаша за кафе със снимка от „Стар Трек“, пълна с химикалки, моливи и евтини запалки. Имаше и няколко флаша, връзка ключове и айпод.

Влязохме в кабинета, Карвър затвори вратата и ни посочи два стола пред стъклената маса, която използваше за бюро. На стойка с въртящо се рамо имаше двайсетинчов монитор и той го отмести, за да ни вижда. Под стъклото на бюрото забелязах втори, по-малък екран, който показваше картина от сървърната зала. Мазу току-що беше влязъл във фермата и вървеше между редиците сървърни кули.