Майкъл Конъли - Плашило

— Къде сте отседнали? — попита главният технолог, докато минаваше зад работната си маса.

— В „Меса Верде“ — отвърнах аз.

— Хубав хотел. В неделя дават страхотни обеди.

Седна на стола си и заяви:

— Искахте да поговорим за хората. — Гледаше Рейчъл в очите.

— Да. Благодаря за обиколката на сградата, но честно казано, дойдохме за друго. Всичко, което ни показахте с госпожа Чавес, може да се види във вашия уебсайт. Тук сме, за да придобием представа за хората, с които евентуално ще работим и на които ще поверим нашата информация. Жалко, че не успяхме да се запознаем с Деклън Макгинис. Честно казано, това малко ни разколебава. Не получихме правдоподобно обяснение за тенекията, която ни върза.

Карвър вдигна ръце в знак, че се предава.

— Йоланда няма право да обсъжда въпроси, свързани с личния състав.

— Надявам се, че разбирате нашето положение — продължи Рейчъл. — Дойдохме да установим връзка, а човекът, който трябваше да е тук, отсъства.

— Напълно ви разбирам. Но ви уверявам, че макар Деклън да е директор на фирмата, състоянието му с нищо не може да повлияе на дейността ни. Той просто си взе няколко дни отпуска.

— Е, това е смущаващо, понеже е третото различно обяснение, което получаваме. И не прави добро впечатление.

Карвър кимна и тежко въздъхна.

— Ако можех да ви кажа повече, щях да го направя. Но разберете, ние тук продаваме поверителност и безопасност. И това започва със собствения ни личен състав. Ако не приемате това обяснение, може би ние не сме фирмата, която търсите.

Беше теглил чертата. Рейчъл капитулира.

— Добре, господин Карвър. Тогава ни разкажете за хората, които работят при вас. Информацията, която евентуално ще съхраняваме тук, е от извънредно деликатен характер. Как ще гарантирате сигурността й? Видях вашите двама… как ги наричате, сървърни администратори ли? Видях ги и трябва да призная, че ми приличат тъкмо на такива хора, от каквито защитавате фирмата си.

Той се усмихна широко и кимна.

— Честно казано, Рейчъл… може ли да ви наричам Рейчъл?

— Моля.

— Честно казано, когато Деклън е тук и знам, че ще идват на обиколка перспективни клиенти, обикновено пращам онези двамата да пушат навън. Само че действителността в нашата фирма и във външния свят е такава — тези младежи са най-способните в бранша. Откровен съм с вас. Да, няма съмнение, че някои наши служители са се занимавали с хакерство и са правили бели, преди да постъпят при нас. Понякога само лукава лисица може да пипне лукава лисица или поне да разбира начина й на мислене. Но криминалното минало и склонности на всеки служител тук грижливо се проверяват, както и характерът и психологическите им особености.

— Наш служител никога не е нарушавал фирмените правила, нито своеволно е прониквал в информация на клиент, ако това ви безпокои — продължи той. — Ние не проверяваме само годността на кандидата за съответното място. Внимателно наблюдаваме хората си и впоследствие, когато почнат работа при нас. Може да се каже, че ние сами сме си най-добрите клиенти. Всеки удар по клавиш в тази сграда се архивира. Можем да следим какво прави служителят в реално време или какво е правил във всеки даден момент. И редовно използваме тези две възможности на случаен принцип.

С Рейчъл едновременно кимнахме. Но знаехме нещо, което Карвър или не подозираше, или ловко скриваше. Някой тук все пак беше прониквал в информация на клиент. Убиец, който дебнеше плячката си в дигиталните полета на фермата.

— Какво се е случило с човека, който е работил там? — попитах и посочих с палец външното помещение. — Струва ми се, споменаха, че се казвал Фред. Явно е напуснал и всичките му вещи са опаковани. Защо си е тръгнал, без да ги вземе?

Карвър се поколеба. Виждах, че е предпазлив.

— Още , господин Макавой. Още не ги е взел. Но ще го направи — затова сме му ги приготвили.

Забелязах, че за него продължавам да съм „господин Макавой“, докато с Рейчъл беше минал на малко име.

— Уволнихте ли го? Какво е направил?

— Не, не сме го уволнили. Напусна по неизвестни причини. Не дойде на смяна в петък вечер и ми прати имейл, че напускал, за да се занимава с други неща. Това е всичко. Тия хлапета много се търсят. Предполагам, че някой конкурент е примамил Фреди. Ние плащаме добре, обаче другаде винаги може да дават повече.

Кимнах, сякаш съм напълно съгласен, ала си мислех за съдържанието на кашона и още някои подробности. От ФБР идват и разпитват за уебсайта „Труп в багажника“. Това се случва в четвъртък. В петък Фреди напуска, без дори да си прибере айпода.