Майкъл Конъли - Плашило

— Подръж го.

Отметна тежкия стоманен капак и той с трясък се блъсна в задната стена. Надникнах в кашончето и видях, че някой, навярно Мазу, е взел цигарите. Съмнявах се, че ще липсват на Фреди.

— Нали провери в кухненските шкафове? — попита Рейчъл.

— Да.

— Имаше ли чували за смет?

Трябваше ми време, за да загрея.

— Хм, да, да, в един кашон под мивката.

— Черни или бели?

— Хм…

Затворих очи и се опитах да си представя какво съм видял под мивката.

— Черни. Черни с червена лента за стягане.

— Добре. Това ни улеснява.

Вече ровеше в контейнера. Беше наполовина пълен и вонеше отвратително. Повечето боклуци не бяха в чували, а бяха изхвърлени направо от кофите.

Имаше много строителни отпадъци. Останалото бе гнилоч.

— Да проверим в другия.

Пресякохме уличката до отсрещната ниша. Оставих кашона на земята и отворих тежкия капак. Смрадта беше още по-силна и в първия момент си помислих, че сме открили Фреди Стоун. Отдръпнах се и се извърнах, задишах през устата, за да се избавя от миризмата.

— Не бой се, не е той — успокои ме Рейчъл.

— Откъде знаеш?

— Знам как вони разлагащ се труп. Още по-гадно е.

В контейнера имаше найлонови чували, поне половината черни. Повечето бяха съдрани и от тях се изсипваше зловонен боклук.

— Твоите ръце са по-дълги — каза Рейчъл. — Извади черните.

— Ризата ми е чисто нова — опитах се да възразя, докато бърках вътре.

Измъкнах всички черни чували, които не бяха скъсани и съдържанието им не се виждаше. Рейчъл почна да ги отваря — раздираше найлона така, че боклукът да не се изсипе. Все едно им правеше аутопсия.

— Разкъсвай ги и ти и не смесвай боклука от различни чували — нареди ми.

— Ясно. Какво търсим? Не знаем даже дали са от жилището на Стоун.

— Така е, но трябва да ги прегледаме. Може нещо да се върже.

Първият чувал, който отворих, съдържаше главно конфети от нарязани документи.

— Виж какво открих.

Рейчъл се обърна да погледне.

— Може да са негови. До бюрото имаше машина за унищожаване на документи. Отдели този чувал настрани.

Подчиних се и продължих със следващия. Вътре имаше обикновен домашен боклук. Веднага познах една от празните кутии от храна.

— И това е негово. Във фризера имаше същите пици за микровълнова.

Тя отново погледна към мен.

— Добре. Търси нещо лично.

Нямаше нужда да ми го казва, ала не възразих и предпазливо бръкнах в чувала. Всичко идваше от кухнята. Кутии от храна, консерви, гнили бананови кори и огризки от ябълки. Установих, че не е чак толкова зле, колкото би могло. В склада имаше само микровълнова фурна. Това ограничаваше възможностите за избор и храната идваше в чисти опаковки, които можеха да се затворят херметично, преди да бъдат изхвърлени.

На дъното на чувала имаше вестник. Внимателно го извадих, като си мислех, че датата на изданието може да ни ориентира кога е изхвърлен чувалът. Вестникът беше сгънат на четири, за да е удобен за носене. Оказа се „Лас Вегас Ривю Джърнъл“ от предишната сряда. Денят, в който бях във Вегас.

Разгънах го и на първа страница видях снимка на мъж, чието лице беше надраскано с черен маркер. Някой му бе нарисувал слънчеви очила, дяволски рога и съответната остра брадичка. Върху снимката имаше следа от чаша кафе, която частично скриваше името, написано със същия маркер.

— Намерих вегаски вестник, върху който е написано име.

Рейчъл веднага вдигна очи от чувала, в който ровеше.

— Какво име?

— Зацапано е с отпечатък от кафена чаша. Джорджет някоя си. Започва с „В“ и свършва на „ман“.

Вдигнах вестника и го обърнах към нея. Тя го погледна и по очите й видях, че е познала името.

— Това е! Ти го откри.

— Какво съм открил?

— Той е нашият човек. Спомняш ли си имейла до затвора в Или, заради който преместили Огълви в изолатора? От секретарката на директора.

— Да.

— Тя се казва Джорджет Брокман.

Все още клекнал до разкъсания чувал, се вторачих в Рейчъл, докато логически подреждах фактите. Имаше само една причина Фреди Стоун да напише това име върху ласвегаски вестник. Беше ме проследил до Вегас и знаеше, че отивам в „Или“, за да разговарям с Огълви. Той бе човекът, който искаше да ме изолира насред пустошта. Бакенбарда. Неизвестният извършител.

Рейчъл дръпна вестника от ръката ми. Заключенията й бяха същите като моите.

— Той те е следил в Невада. Открива името й и си го записва, докато хаква база данните на затвора. Това е връзката, Джак. Ти успя!