Майкъл Конъли - Плашило

— Да. И затова измисля план да извади и двама ви от играта, като инсценира, че ти първо си убил нея, а после и себе си.

Замълчах за миг, докато отново премислях нещата. Всичко се връзваше, въпреки че заключението не ми харесваше.

— Значи я е убил заради моя имейл.

— Не, Джак. Не можеш да го приемаш така. Всъщност съдбата й е била решена в момента, в който е влязла в „Труп в багажника“. Не можеш да се самообвиняваш заради имейл, който си пратил на своя редактор.

Не отговорих. Опитах се за известно време да изхвърля въпроса за вината от ума си и да се съсредоточа върху неизвестния извършител.

— Какво има, Джак?

— Просто размишлявам. Значи оттук изобщо не можете да го проследите, така ли?

— Засега. Щом го заловим и вземем компютъра му, ще можем да го анализираме и да проследим влизанията му в „Денслоу“. Това ще е категорично доказателство.

— Искаш да кажеш, ако го е правил от своя компютър.

— Да.

— Това ми се струва малко вероятно — в края на краищата вече сме наясно с уменията му.

— Възможно е. Зависи колко често е проверявал капана си. Явно е отвлякъл Анджела по-малко от едно денонощие след влизането й в сайта капан. Това предполага рутинна, ежедневна проверка, което може би означава, че го прави от собствения си компютър или поне от компютър в непосредствена близост.

Замислих се за всичко това. Заключенията ми за света бяха потискащи.

— Искам да ти кажа още нещо — върна ме в действителността Рейчъл.

— Какво?

— Открихме как е подмамил Анджела в къщата ти.

— Как?

— Ти сам си го направил.

— Какви ги говориш? Аз бях…

— Знам, знам. Искам да кажа само, че така е трябвало да изглежда. Намерили са лаптопа й в нейния апартамент. В имейл браузъра й има съобщение от теб. Пратено в четвъртък вечер. Пише, че си попаднал на интересна информация по случая Уинслоу. Представяйки се за теб, неизвестният извършител подчертава, че е нещо много важно, и я кани да се видите, за да й го покажеш.

— Господи!

— Анджела отговаря, че тръгва веднага. И отива в къщата ти, където я чака той. Било е след като ти си заминал за Вегас.

— Трябва да е наблюдавал дома ми. Видял ме е, че тръгвам.

— Ти тръгваш, той влиза и праща имейла от компютъра ти. После я чака. И щом свършва с нея, заминава за Вегас, за да те убие и да инсценира самоубийство.

— Ами пистолетът ми? Той влиза вкъщи и лесно го открива. После може да е стигнал до Вегас с кола. Но това все пак е нямало да обясни как съм пренесъл оръжието. Аз пътувах със самолет, само с ръчен багаж. Сериозен проблем, нали?

— Според нас той е успял да реши и него.

Отново стиснах клепачи.

— Разказвай.

— След като примамил Анджела, разпечатал формуляр за пратка по куриерската фирма „Гарантирано за другия ден“.

— Не я знам.

— Дребен конкурент на ФедЕкс и останалите. Транспортират пратки от едно летище до друго. Процъфтяващ бизнес напоследък, откакто авиокомпаниите ограничават количеството багаж и го таксуват. Формулярите се свалят от интернет и нашият човек просто го е направил с твоя компютър. Пратката е адресирана до самия теб. Предадена е на товарния терминал на международното летище „Маккаран“. Не е нужен подпис. Можеш да оставяш пратки на летището чак до единайсет вечерта.

Само поклатих глава.

— Според нас е станало така — продължи Рейчъл. — Той примамва Анджела и се заема с пратката. Анджела пристига и той бързо я обездвижва. После я оставя, макар че не знаем дали вече е мъртва. Отива на летището и предава пратката с пистолета. В „Гарантирано за другия ден“ не проверяват на рентген пратките за вътрешни линии. След това заминава за Вегас или с кола, или със самолет. Има голяма вероятност даже да е летял заедно с теб. Така или иначе, щом стига там, взима оръжието и те проследява в Или, за да изпълни плана си.

— Струва ми се адски сложно. Сигурни ли сте, че е бил в състояние да го направи?

— Сложно е и не сме сигурни, обаче сценарият е правдоподобен.

— Ами Шифино?

— Разговаряно е с него, но той не се чувства застрашен и отклони предложението ни да му осигурим защита. Въпреки това го наблюдаваме.

Зачудих се дали ласвегаският адвокат изобщо съзнава колко малко е оставало да се превърне в най-ужасната жертва.

— Предполагам, че щеше да ми се обадиш, ако неизвестният извършител пак се е свързал с теб — каза Рейчъл.

— Не, не ме е търсил. Пък и телефонът е у вас. Опитвал ли се е да ми позвъни повторно?

— Не.

— Успяхте ли да го проследите?