Майкъл Конъли - Плашило

— Наистина съжалявам, Джак, но не мога.

— Защо се обаждаш?

Отговорът й се позабави.

— За да те осведомя за някои неща. Ако искаш.

— Делова, както винаги. Разбира се, давай.

Седнах на леглото и отворих бележника си, готов да си водя записки.

— Вчера се потвърди, че уебсайтът „Труп в багажника“, в който е влизала Анджела, наистина е капанът, който е предупредил убиеца. Но засега сме в задънена улица.

— В задънена улица ли? Мислех, че в интернет може да се проследи всичко.

— Физическото местонахождение на сайта е фирма за уеб хостинг в Мейса, щата Аризона, казва се „Уестърн Дейта Кънсълтънтс“. Наши агенти я посетиха със съдебна заповед и получиха цялата информация за създаването и функционирането на сайта. Регистриран е чрез сиатълската компания „Сий Джейн Рън“, която регистрира, проектира и поддържа много сайтове чрез „Уестърн Дейта“. Нещо като посредническа фирма — те нямат сървъри, в които да хостват уебсайтовете. „Сий Джейн Рън“ създава и поддържа уебсайтове за клиентите си и плаща на фирма като „Уестърн Дейта“ да ги хоства. Просто посредници.

— Ходили ли са в Сиатъл?

— С това се занимават агенти от сиатълския офис на Бюрото.

— И?

— Уебсайтът „Труп в багажника“ е създаден и платен изцяло по интернет. Никой в „Сий Джейн Рън“ не е виждал човека, който го е платил. Физическият адрес, посочен преди две години, когато са създадени сайтовете, е пощенска фирма край летище „СийТак“, която вече не съществува. Опитваме се да проверим тази следа, обаче и тук ще стигнем до задънена улица. Нашия тип си го бива.

— Преди малко каза „сайтове“, в множествено число. И други ли има?

— Наблюдателен си. Да, направил е два сайта. Първият е „Труп в багажника“, а вторият — „Денслоу Дейта“. Под това име се е представил. Бил Денслоу. И двата сайта са платени за пет години напред. С пощенски запис, който може да се проследи само до момента на осребряване. Поредната задънена улица.

Помълчах известно време, докато си запиша някои основни неща.

— Добре — казах накрая. — Значи Денслоу е неизвестният извършител, така ли?

— Човекът, който се представя за Денслоу, е неизвестният извършител, но ние не сме толкова тъпи да повярваме, че ще разкрие истинското си име в уебсайт.

— Тогава какво означава името? Може би някакво съкращение?

— Възможно е. Работим по въпроса. Засега не сме открили връзката. Проверяваме и за евентуално съкращение, и самото име. Не намерихме нито един Бил Денслоу с криминално досие, което да отговаря на нашия човек.

— Може да е просто някой, когото извършителят е мразил в детството си. Съсед или учител например.

— Възможно е.

— А защо уебсайтовете са два?

— Единият е капанът, а другият — НП.

— Какво е НП?

— Наблюдателен пункт.

— Вече съвсем се обърках.

— Виж, сайтът „Труп в багажника“ е създаден, за да събира ИП адресите на всички, които са го посещавали, както се е случило с Анджела. Разбираш ли?

— Да. Търсенето й в интернет я е отвело в сайта.

— Точно така. Сайтът събира ИП адресите, но е направен така, че автоматично да ги препраща в друг сайт. „Денслоу Дейта“. Това е често срещана практика. Влизаш в някой сайт и адресът ти отива някъде другаде, където го използват с рекламни цели. По същество такъв е произходът на спама.

— Ясно. Значи адресът на Анджела отива в „Денслоу Дейта“. Какво се случва нататък?

— Нищо. Остава си там.

— Тогава как…

— Виж, точно това е номерът. Функцията на „Денслоу Дейта“ е тъкмо обратната на „Труп в багажника“. Този уебсайт не събира информация за посетителите. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Не.

— Добре, представи си го от гледната точка на неизвестния извършител. Той е направил първия сайт така, че да събира електронните адреси на всички, които биха могли да са по следите му и да го търсят. Единственият проблем е, че ако влезе в сайта да ги вземе, ще бъде записан собственият му адрес. Естествено, може да използва чужд компютър за тази цел, но така пак ще издаде местонахождението си. Може да бъде проследен чрез собствения си уебсайт.

Кимнах. Най-после бях схванал принципа.

— Разбирам. Затова ИП адресът се препраща в друг сайт, който няма записващ механизъм, и там може да го провери, без да се бои от проследяване.

— Точно така.

— Значи, след като Анджела влиза в „Труп в багажника“, онзи отива в „Денслоу“ и взима нейния ИП адрес. Така стига до „Таймс“ и му става ясно, че това може да е нещо повече от нездраво любопитство към подобни убийства. Прониква в системата на вестника и това го отвежда до нас с Анджела и нашите репортажи. Прочита имейлите ми и научава, че сме се натъкнали на нещо. Че аз съм се натъкнал на нещо и заминавам за Вегас.