Майкъл Конъли - Плашило

— Каква заповед?

— Не съм сигурна, господин Карвър.

— С кого искат да се срещнат?

— С никого конкретно. Просто с някой шеф. Позвъних на господин Макгинис и Йоланда дойде да ги вземе.

— Добре, Дженива. Благодаря.

Карвър отново насочи вниманието си към екрана. Въведе команда, с която отвори нови зони в мултиплексен режим, така че да следи четирите офиса на висшето ръководство. Камерите бяха скрити в детекторите за дим на тавана и обитателите на въпросните кабинети изобщо не подозираха за съществуването им. Образът вървеше със звук.

Видя двамата федерални агенти да влизат в офиса на Деклън Макгинис, кликна с мишката и образът изпълни целия екран — изглед отгоре и под ъгъл, от сферична леща. Агентите — чернокож и бял, представиха се като Бантъм и Ричмънд — седнаха с гръб към обектива. Йоланда зае стола отдясно. Карвър виждаше Макгинис изцяло, след като шефът му се ръкува с новодошлите и отново се настани на мястото си.

— Съобщиха ми, че имате някаква съдебна заповед — започна президентът на фирмата.

— Да, господине — потвърди Бантъм, извади документа и му го подаде.

— Вие хоствате уебсайт на име „Труп в багажника“. Необходима ни е цялата информация за него, с която разполагате.

Макгинис, който четеше заповедта, не отговори. Карвър вдигна ръка и прокара пръсти през косата си. Трябваше да разбере какво пише в документа и колко са близо. Опита се да се овладее, напомни си, че е подготвен за този момент. Дори го очакваше. Знаеше повече за ФБР, отколкото Бюрото знаеше за него. Можеше да започне още сега.

Изключи камерата, а после и екрана. Отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади купчината ежемесечни доклади за сървърите, подготвени от служителите му по-рано същата седмица. Обикновено ги прибираше, докато Макгинис ги поиска, и тогава му ги пращаше по някой сървърен администратор, който отиваше навън да пуши. Този път щеше да му ги занесе лично. Потупа листовете върху бюрото, за да подравни краищата им, после излезе и заключи вратата.

В контролната зала каза на двамата дежурни администратори Мазу и Кърт къде отива и мина през шлюза. Слава богу, Фреди Стоун щеше да застъпи на смяна чак вечерта — всъщност изобщо нямаше да застъпи. Карвър знаеше как действат във ФБР. Щяха да вземат имената на всички служители и да проверят в компютрите си. Щяха да установят, че Фреди Стоун не е Фреди Стоун, и да решат да го приберат.

Карвър нямаше да го допусне. Имаше други планове за Фреди.

Качи се с асансьора и влезе в административния отдел с наведена глава, зачетен в горката страница от докладите. На прага небрежно вдигна поглед, видя през отворената врата на кабинета на Макгинис, че вътре има хора, обърна се кръгом и отиде до бюрото на секретарката.

— Дай ги на Деклън, когато се освободи. Не е спешно. После тръгна към вратата. Надяваше се, че идването му ще привлече вниманието на президента.

Хвана дръжката на вратата.

— Уесли?

Макгинис. Карвър се обърна. Шефът седеше зад бюрото си и му махаше с ръка.

Карвър влезе, кимна на двамата мъже и не обърна никакво внимание на Чавес, която смяташе за абсолютно ненужна — реверанс към преференциите за назначаване на цветнокожи служители. Нямаше къде да седне, ала това го устройваше идеално. Фактът, че е единственият прав, му осигуряваше контрол над ситуацията.

— Запознайте се с Уесли Карвър. Това са агенти Бантъм и Ричмънд от офиса на ФБР във Финикс. Тъкмо се канех да ти се обадя в бункера.

Карвър се ръкува с двамата, като всеки път любезно повтаряше името си.

— Уесли изпълнява няколко функции във фирмата — представи го Макгинис. — Той е технически директор и проектант на почти всичко тук. Освен това отговаря за сигурността…

— Проблем ли имаме? — прекъсна го Карвър.

— Възможно е — отвърна шефът му. — Господата тъкмо ми съобщиха, че хостваме уебсайт, който представлява интерес за тях. Имат съдебна заповед, която им позволява да проучат цялата ни документация и архиви, свързани с неговото създаване и функциониране.

— Тероризъм?

— Казват, че това било поверителна информация.

— Да ида ли да доведа Дани?

— Не, засега не искат да разговаряме с никого от отдела за уебдизайн и хостинг.

Карвър пъхна ръце в джобовете на бялата си лабораторна престилка, защото знаеше, че това му придава много интелигентен вид. После се обърна към агентите.

— Дани О’Конър е шеф на нашия отдел „Уебдизайн и хостинг“. Би трябвало да го уведомим. Нали не смятате, че е терорист или нещо подобно?