Майкъл Конъли - Плашило

Усмихна се на абсурдността на такова предположение.

Отговори му Бантъм, по-едрият агент.

— Не, не смятаме нищо подобно. По-скоро търсим улики и колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Особено от вашите служители, които се занимават с хостинга.

Карвър кимна и за миг стрелна с очи Чавес. Само че агентите не го забелязаха и тя остана на срещата.

— Какъв е уебсайтът? — попита той.

— Казва се „Труп в багажника“ — отвърна Макгинис. — Току-що проверих, той е част от по-голям пакет. Клиентът е от Сиатъл.

Карвър отново кимна и запази самообладание. Имаше готов план. Превъзхождаше ги, защото винаги имаше план.

Посочи монитора на Макгинис.

— Може ли да го погледнем, или това е…

— Предпочитаме засега да не го правим — спря го Бантъм. — Според нас това може да предупреди обекта. Сайтът не е завършен. Няма нищо за гледане. По-скоро смятаме, че е капан.

— И ние не бива да попадаме в него — прибави Карвър.

— Точно така.

— Може ли да видя заповедта?

— Разбира се.

Бантъм за пореден път извади документа и му го подаде. Карвър разгъна листа и го прочете, надяваше се, че лицето му не издава нищо. Едва се сдържаше да не затананика.

Заповедта се отличаваше по-скоро с информацията, която не разкриваше. Бюрото явно разполагаше с изключително услужлив федерален съдия, това беше сигурно. В най-общи линии се говореше за разследване на неизвестен извършител, който действал в няколко щата и използвал интернет с цел престъпен сговор, изразяващ се в кражба на информация и измама. Думата „убийство“ не се споменаваше никъде. Документът изискваше да бъде осигурен пълен достъп до уебсайта и цялата информация, свързана с неговото създаване, функциониране и финансиране.

Карвър кимна. Знаеше, че агентите ще останат неприятно изненадани.

— Можем да ви осигурим всичко това — каза им. — Кой е клиентът в Сиатъл?

— Компания „Сий Джейн Рън“ — обади се Чавес.

Карвър се обърна да я погледне, сякаш едва сега забелязваше присъствието й. Тя усети отношението му и поясни:

— Господин Макгинис преди малко ме помоли да я проверя.

Е, поне я биваше за нещо друго, освен да развежда клиенти из фирмата, когато шефа го няма. Карвър отново насочи вниманието си към агентите, като демонстративно й обърна гръб и физически я изолира от разговора.

— Добре, ще ви осигурим каквото ви трябва.

— За колко време ще го направите? — попита Бантъм.

— Защо не идете да си вземете по кафе в нашето прекрасно барче? Ще дойда при вас, преди да е изстинало достатъчно, за да можете да го изпиете.

Макгинис се подсмихна.

— Иска да каже, че нямаме барче. Имаме кафемашини, които прекалено загряват водата.

— Благодаря за предложението, но трябва да присъстваме на изпълнението на съдебната заповед — отвърна Бантъм.

— Тогава ме последвайте и ще ви дам нужната информация — каза Карвър. — Само че има един проблем.

— Какъв проблем? — повдигна вежди агентът.

— Трябва ви цялата информация за този уебсайт, но не искате да научат в „Уебдизайн и хостинг“. Така няма да стане. Гарантирам за Дани О’Конър. Той не е терорист. Мисля, че трябва да му съобщим, ако искате да получите всичко необходимо.

Бантъм кимна и взе предложението предвид.

— Ще действаме стъпка по стъпка. Когато се наложи, ще съобщим на господин О’Конър.

Карвър мълчеше, преструваше се, че е очаквал повече. Накрая кимна.

— Както кажете, агент Бантъм.

— Благодаря.

— Тогава да слезем в бункера.

Двамата агенти се изправиха, Чавес също стана.

— Успех, господа — пожела им Макгинис. — Надявам се да заловите престъпниците. Готови сме да ви помогнем с каквото можем.

— Благодаря, господине — каза агент Ричмънд.

На излизане от административния отдел Карвър задържа вратата на агентите, но когато Чавес понечи да ги последва, й препречи пътя.

— Ние ще поемем оттук, благодаря.

Прекрачи прага и затвори вратата.

В събота сутрин — бях в стаята си в „Киото“ и четях уводната статия на Лари Бърнард за освобождаването на Алонзо Уинслоу от центъра за задържане на непълнолетни — ми позвъни една позната следователка от Холивудския участък, Байнъм, и каза, че домът ми вече не се смята за местопрестъпление и мога отново да вляза във владение.

— И мога още сега да се прибера вкъщи, така ли?

— Да, разбира се.

— Това означава ли, че следствието е приключило? Освен арестуването на извършителя?

— Не, има още някои неясноти, които се опитваме да изчистим.