Майкъл Конъли - Плашило

— Не прозвуча много убедително — отбеляза сухо.

Поклатих глава.

— Знам. Адски тъпо изглежда. Имам лошо предчувствие, Рейчъл. Никой няма да ми повярва.

— Аз ти вярвам, Джак. И ми се струва, че знам какво се опитва да направи той. Сега всичко си идва на мястото.

— Тогава ми обясни. Ченгетата ще се появят всеки момент.

Тя най-после седна на стола от другата страна на масичката и се наведе към мен.

— Трябва да разсъждаваш от неговата гледна точка и да направиш някои предположения за уменията и местонахождението му.

— Добре.

— Първо, той е някъде наблизо. Първите му две известни жертви са в Лос Анджелис и Лас Вегас. Убийството на Анджела и опитът му да убие теб са в Лос Анджелис и една отдалечена част на Невада. Затова предполагам, че живее на едно от тези места или някъде наоколо. Досега реагира бързо и за броени часове успя да се добере до теб и Анджела.

Кимнах. Звучеше ми логично.

— После, техническите му умения. От имейла му до директора на затвора и от начина, по който те е изолирал от света, знаем, че техническите му умения са на високо ниво. Ако допуснем, че е проникнал в твоя имейл акаунт, можем да приемем и че е проникнал в цялата информационна система на „Лос Анджелис Таймс“. А това означава, че е имал достъп до домашните ви адреси с Анджела, нали така?

— Естествено. Тази информация би трябвало да фигурира някъде там.

— Ами твоето уволнение? Има ли имейли или данни за това в системата?

— Получих цял тон електронна поща по този въпрос. От приятели, колеги от други вестници, отвсякъде. Самият аз съобщих на някои хора по имейла. Но какво общо има това?

Рейчъл кимна като че ли е далеч пред мен и отговорът ми напълно потвърждава онова, което вече знае.

— Добре, какво ни е известно? Известно ни е, че Анджела или пък ти сте попаднали в капан и сте го предупредили за разследването си.

— Уебсайтът „Труп в багажника“.

— Ще го проверя при първа възможност. Може да е това, може и да не е. Но нашият човек е бил предупреден по някакъв начин. В резултат той прониква в системата на „Лос Анджелис Таймс“ и се опитва да разбере намеренията ви. Не знаем какво е писала в имейлите си Анджела, но вчера ти си съобщил за плана си да заминеш за Лас Вегас. Басирам се, че нашият човек е прочел този и много други твои имейли и е реагирал съобразно.

— Постоянно го наричаме „нашия човек“. Трябва да му измислим име.

— В Бюрото бихме го наричали „неизвестен извършител“, докато не сме напълно наясно с какво си имаме работа.

Изправих се и погледнах между завесите на предния прозорец. Улицата тънеше в мрак. Полицията още я нямаше. Отидох при електрическия ключ на стената и включих външното осветление.

— Добре, нека е неизвестен извършител. Какво искаш да кажеш с това, че е реагирал съобразно моя план?

— Трябвало е да неутрализира опасността. Той знае, че има голяма вероятност още да не си съобщил за подозренията си на полицията. Че като репортер, най-вероятно ще запазиш всичко в тайна. Това е в негова полза. Само че трябва да действа бързо. Знае, че Анджела е в Лос Анджелис и че ти заминаваш за Лас Вегас. Според мен е започнал от Лос Анджелис — някак си отвлича Анджела, след което я убива и инсценира всичко да изглежда така, като че ли си я убил ти.

Седнах и аз.

— Да, това е очевидно.

— После насочва вниманието си към теб. Отива във Вегас, сигурно с кола през нощта или със самолет тази сутрин, и те открива в Или. Не е било много трудно. Мисля, че е човекът, който вървеше след теб в коридора на хотела. Щял е да нанесе удара си в стаята ти, но се е отказал, когато е чул гласа ми. И това малко ме озадачаваше досега.

— Защо?

— Ами, защо е нарушил плана си? Само защото е чул, че не си сам ли? Този тип убива хора, без да му мигне окото. Какъв е проблемът, ако се налага да те убие заедно с жената, чийто глас е чул от стаята ти?

— Тогава защо не го е направил?

— Защото не е искал да те убие заедно с друг човек. Искал е да се самоубиеш.

— Я стига!

— Помисли. Така е най-сигурно, че няма да го разкрият. Ако те открият убит в хотелска стая в Или, ще има следствие, в резултат на което всичко ще излезе наяве. Но ако се самоубиеш в хотелска стая в Или, следствието ще тръгне в съвсем друга посока.

Замислих се за няколко секунди и видях накъде клони.

— Репортер е уволнен, подлагат го на унижение, като го принуждават да обучава собствената си заместничка, няма много перспективи за нова работа — заизреждах голите факти. — Изпада в депресия, обземат го самоубийствени настроения. Измисля си за прикритие история за сериен убиец, действащ в два щата, после отвлича и убива младата си заместничка. Дава всичките си пари за благотворителност, анулира кредитните си карти и избягва в пустинята, където се самоубива в хотелска стая.