Майкъл Конъли - Плашило

— Като с убийството на Кенеди ли?

Рейчъл престорено ме удари по гърдите с юмрук.

— Не, като с голямата ти любов. За всеки е предопределен само един човек. Един куршум. И ако извадиш късмет в живота, ще го срещнеш. И щом го видиш, щом бъдеш прострелян в сърцето, за теб повече няма да има никой друг. Каквото и да се случи, смърт, развод, изневяра, каквото и да е, никой друг няма да ти стане толкова скъп. Това е теорията за единствения куршум.

Тя кимна. Вярваше го.

— Какво искаш да кажеш? Че той е бил твоят куршум ли?

Рейчъл поклати глава.

— Не, напротив. Той закъсня. Разбираш ли, вече бях простреляна от друг. Преди него.

Дълго се взирах в нея, после я притеглих в целувка. След малко тя се отдръпна.

— Време е да тръгвам. Трябва да помислим за това и за всичко останало.

— Остани тук. Спи с мен. Утре сутрин ще станем рано и ще се захванем за работа навреме.

— Не, трябва да се прибера. Иначе мъжът ми ще се тревожи.

Рязко седнах. Тя се разкикоти, спусна крака на пода и започна да се облича.

— Не е смешно — троснах се.

— Напротив.

Рейчъл продължаваше да се смее малко идиотски. Накрая и аз се разсмях. Станах, обух си панталона, облякох си ризата и затърсих обувките и чорапите си около леглото. Не успях да открия единия чорап, така че клекнах и надникнах под леглото.

И смехът ми секна.

Отдолу ме зяпаха мъртвите очи на Анджела Кук. Неволно отскочих, блъснах се с гръб в бюрото и лампата първо се разлюля, а после с трясък се стовари на пода.

— Джак? — извика Рейчъл.

Посочих.

— Анджела е под леглото!

Рейчъл — беше само по черни бикини и бяла блуза — се наведе да погледне.

— Мислех, че си проверила под леглото! — възкликнах. — Когато влязох в спалнята, реших, че вече си проверила навсякъде.

— Пък аз си мислех, че си го направил ти, докато проверявах банята.

Застана на четири крака и дълго оглежда под леглото, преди да се обърне към мен.

— Мъртва е от около ден. Задушаване с найлонова торбичка. Изглежда, че е гола и завързана, а после цялото тяло е увито в полиетиленово фолио. Все едно е опакована за транспортиране. А може да е заради миризмата на тлен. Сцената е съвсем различ…

— Моля те, Рейчъл. Аз я познавах. Може ли да не анализираш всичко точно сега?

Опрях глава на бюрото и вперих поглед в тавана.

— Съжалявам, Джак.

— Можеш ли да определиш дали я е измъчвал, или просто…

— Не. Но трябва да повикаме полицията.

— Знам.

— Ето какво ще кажем. Докарала съм те, претърсили сме къщата и сме я намерили. Останалото ще премълчим. Съгласен?

— Да, добре. Както решиш.

— Трябва да се облека.

Изправи се. Разбрах, че жената, с която преди малко се бях любил, е изчезнала. Мястото й беше заето от федералната агентка. Тя се облече, после се наведе и след като огледа леглото под ъгъл, започна да събира космите от възглавниците, за да не ги открият криминалистите, които скоро щяха да нахлуят в дома ми. През цялото това време седях неподвижно. От мястото си виждах лицето на Анджела. Трябваше да приема реалността на положението.

Почти не познавах Анджела и сигурно дори не я бях харесвал много, ала тя беше прекалено млада, за да умре така ненадейно. През живота си бях виждал много трупове, бях писал за много убийства, включително за гибелта на родния ми брат. Но нищо от това, което бях виждал и писал в миналото, не ми е въздействало така, както лицето на Анджела Кук под найлоновата торбичка.

Главата й бе отметната и ако стоеше изправена, щеше да гледа нагоре. Очите й бяха отворени и изглеждаха уплашени, сякаш вперени в мен от мрака под леглото. Тя като че ли беше потъвала в този всмукващ я в себе си мрак, взряна в сетната светлина. И после бе направила един последен, отчаян опит да задържи живота. Устните й бяха отворени в ужасяващ вик.

Струваше ми се, че нарушавам нещо свято дори само като я гледам.

— Така няма да се получи — заяви Рейчъл. — Трябва да се отървем от чаршафа и възглавниците.

Погледнах я. Тя почна да смъква спалното бельо и да го събира на купчина.

— Не може ли просто да им разкажем какво се е случило? Че сме я намерили чак след като…

— Помисли хубаво, Джак. Ако призная подобно нещо, през следващите десет години в службата ще ме скъсат от подигравки. И не само това, ами ще си изгубя и работата. Съжалявам, обаче не искам. Ще го направим така и те ще решат, че убиецът е взел чаршафите.

Завърза всичко на топка.

— По тях може да има следи от убиеца — казах.

— Едва ли. Прекалено е предпазлив. Даже да е имало следи, ги е унищожил. Сигурно за това е послужило фолиото, в което е увито тялото.