Майкъл Конъли - Плашило

— Какво искаш да кажеш?

— Предполагам, че е покрил с това фолио стаята, в която е извършил убийството.

Каза го съвсем делово. Навярно вече нищо на този свят не можеше да я изненада или ужаси.

— Хайде, Джак. Трябва да се задействаме.

И излезе от спалнята с бельото и възглавниците. Бавно се изправих, намерих изчезналия си чорап под един стол и занесох чорапите и обувките си в хола. Тъкмо се обувах, когато чух задната врата да се затваря. Рейчъл се върна с празни ръце и реших, че е натъпкала всичко в багажника на колата си.

Тя вдигна мобилния си телефон от пода. Ала вместо да позвъни, започна да крачи назад-напред, навела глава и потънала в размисъл.

— Какво правиш? — попитах накрая. — Ще се обаждаш ли?

— Да, ще се обадя. Но преди да настане пълна лудница, се мъча да проумея какъв е бил планът на този човек.

— Очевидно е. Искал е да ми припише убийството на Анджела, само че планът му е глупав и нямаше да успее. Аз бях във Вегас и мога да го докажа. Времето на смъртта ще потвърди, че не може да съм го извършил и че всичко е инсценировка.

Рейчъл поклати глава.

— При задушаването е много трудно да се установи с точност времето на смъртта. Стесняването на рамките дори само до два часа пак може да те направи възможен извършител.

— Искаш да кажеш, че нямам алиби, въпреки че съм пътувал със самолет, така ли?

— Освен ако часът на смъртта не съвпадне с времето, през което си бил в самолета. Според мен нашият човек е достатъчно умен, за да го разбира. Това е част от плана му.

Бавно кимнах и в гърдите ми се надигна ужасяващ страх. Осъзнах, че може да свърша като Алонзо Уинслоу и Брайън Огълви.

— Но не се тревожи, Джак. Няма да им позволя да те хвърлят в затвора.

После се обади на някого, най-вероятно началник. Не спомена нищо за мен, за случая и за Невада. Каза само, че е участвала в разкриването на убийство и скоро ще установи връзка с ЛАПУ.

След това се обади в полицията, представи се, даде моя адрес и помоли да пратят следователи от „Убийства“. Продиктува мобилния си номер, затвори и се обърна към мен.

— Ами ти? Ако искаш да се свържеш с някого, най-добре го направи сега. Щом пристигнат, детективите сигурно няма да ти позволят.

— Добре.

Извадих телефона с предплатената карта и набрах номера на „Вътрешни новини“ в „Таймс“. Погледнах си часовника и видях, че отдавна е минало полунощ. Вестникът спеше, но трябваше да съобщя на някого какво става.

Дежурен редактор беше старият ветеран Естебан Самюъл. Работеше във вестника от близо четирийсет години и успяваше да избягва всички трусове, чистки и властови промени. Постигаше го, като се снишаваше и не се пречкаше на никого. Всеки ден идваше на работа в шест следобед, когато бюрократичните главорези и редакционни палачи като Креймър обикновено си бяха тръгнали. След като не го забелязваха, не се и сещаха за него. Изглежда, тази тактика имаше успех.

— Сам, обажда се Джак Макавой.

— О, Джак Мак! Как си?

— Не много добре. Имам една лоша новина. Анджела Кук е убита. Току-що открихме трупа й с една агентка от ФБР. Знам, че утрешният брой е готов, но може би трябва да се обадиш на някого или поне да напишеш бележка в нощния бюлетин.

Нощният бюлетин представляваше списък от информации, идеи и незавършени материали, който Самюъл подготвяше в края на дежурството си и оставяше на сутрешния редактор.

— Божичко! Какъв ужас! Бедното момиче.

— Да, наистина.

— Как се е случило?

— Свързано е с материала, по който работехме заедно. Обаче не знам много. В момента чакаме полицията.

— Къде си? Къде се е случило?

Очаквах да ми зададе този въпрос.

— Вкъщи съм. Сам. Не знам доколко си запознат със случая, но снощи заминах за Лас Вегас, а Анджела е изчезнала днес. Върнах се тази вечер. Една агентка от ФБР ме придружи до вкъщи и претърсихме къщата. Намерихме трупа й под леглото.

Осъзнавах, че всичко това звучи адски нелепо.

— Арестуван ли си, Джак? — смутено попита Самюъл.

— Не, не. Убиецът се опитва да ми подхвърли улики, обаче във ФБР знаят какво става. С Анджела бяхме по следите на този тип и той някак си е разбрал. Убил е Анджела, после се опита да ме очисти в Невада, но хората от Бюрото бяха там. Така или иначе, всичко това ще присъства в репортажа, който ще напиша утре. Ще дойда веднага щом приключа тук и ще го подготвя за петъчния брой. Погрижи се да им съобщиш.

— Ясно, Джак. Ще позвъня на когото трябва, а ти остани във връзка.

„Ако мога“, помислих си. Дадох му новия си телефонен номер и затворих. Рейчъл продължаваше да се разхожда из хола.