Майкъл Конъли - Плашило

Дороти Фаулър ме видя първа, скочи от бюрото си на Сала и се завтече към мен.

— Джак, в кабинета ми, ако обичаш.

После промени посоката и се насочи към стъклената стена. Последвах я с ясното съзнание, че всички погледи в редакцията пак са вторачени в мен. Този път обаче не защото палачът ми е връчил предизвестие. Наблюдаваха ме, защото бях човекът, който може да е причината за смъртта на Анджела Кук.

Влязохме в малкия й офис и тя ми каза да затворя вратата. Подчиних се и седнах пред бюрото й.

— Какво стана с полицията? — попита Дороти.

Никакво как си, добре ли си, съжалявам за Анджела. Веднага на въпроса. Това ми харесваше.

— Ами, дай да видим — отвърнах. — Разпитваха ме почти осем часа. Първо от лосанджелиската полиция и ФБР, после се включиха детективите от Санта Моника. Оставиха ме да си почина около час и след това трябваше пак да разправя всичко на полицаите от Лас Вегас, които дойдоха специално да разговарят с мен. Накрая ме пуснаха, обаче не ми разрешиха да се върна вкъщи, защото още проучват местопрестъплението. Помолих да ме закарат в грандхотел „Киото“ и се настаних там — за сметка на „Таймс“, понеже кредитните ми карти са анулирани, — взех душ и дойдох направо тук.

„Киото“ се намираше на една пряка и вестникът настаняваше там външни репортери, новоназначени служители и кандидати за работа, когато се налагаше.

— Хубаво — рече Фаулър. — Какво разказа на полицията?

— Общо взето същото, което вчера се опитах да разкажа и на Прендо. Че съм разкрил убиец, виновен за смъртта на Дениз Бабит и още една жена в Лас Вегас, Шарън Огълви. Или Анджела, или аз някак си сме попаднали в капан и сме го предупредили, че вървим по следите му. И той е предприел мерки да ликвидира опасността. Планът му е бил първо да убие Анджела и да отиде в Невада, за да очисти и мен. Само че аз извадих късмет. Въпреки че вчера не можах да убедя Прендо, успях да убедя една агентка от ФБР, че всичко това е истина, и тя дойде в Невада да го обсъдим. Присъствието й не позволи на убиеца да се добере до мен. Ако не ми беше повярвала, сега щяхте да пишете репортаж как съм убил Анджела и съм избягал да се самоубия в пустинята. Такъв е бил планът на неизвестния извършител.

— На неизвестния извършител ли?

— Така го наричат в Бюрото.

Фаулър смаяно поклати глава.

— Поразителна история. Полицията приема ли я?

— Искаш да кажеш дали ми вярват? Нали ме пуснаха?

Тя се изчерви от срам.

— Просто ми е трудно да го проумея, Джак. В редакцията не се е случвало нищо подобно.

— Всъщност ченгетата сигурно нямаше да ми повярват, ако идваше само от мен. Но аз прекарах по-голямата част от вчерашния ден с агентка от ФБР. Даже видяхме онзи човек в Невада или поне така смятаме. И тя беше с мен, когато се прибрах вкъщи. Тя откри трупа на Анджела, когато претърсвахме къщата. И ме подкрепи за всичко пред полицията. Предполагам, затова не разговарям с теб през плексиглас.

Споменаването за трупа на Анджела предизвика мрачно мълчание.

— Ужасно е — промълви накрая Фаулър.

— Да. Тя беше мило момиче. Даже не ми се мисли какви са били последните й часове.

— Как ще водят разследването сега, знаеш ли?

— Събраха следствена група с детективи от Лос Анджелис, Лас Вегас и Санта Моника. ФБР също участва. Мисля, че ще координират нещата в Паркър Сентър.

— Може ли да провериш, за да го пуснем в някой от репортажите?

— Да, ще се погрижа. Предполагам, че съм единственият репортер, с когото ще се съгласят да разговарят. Колко реда искаш да е репортажът?

— Хм, Джак, това е едно от нещата, които исках да обсъдим.

Стомахът ми мъчително се сви.

— Аз ще напиша водещия репортаж, нали?

— Ще пуснем голям материал. Уводната статия и страничната колона на първа страница и цял подлистник. Като никога ни дават много място.

И трябваше да убият един от собствените ни репортери, за да ни го отпуснат.

— Джери Спенсър вече е в Лас Вегас, а Джил Майърсън замина за щатския затвор „Или“, за да се срещне с Брайън Огълви — продължи Дороти. — Гого Гонзмарт пише страничната колона, която ще е за Анджела, а Тери Спаркс е в Южен Лос Анджелис, работи по репортаж за обвиненото в убийството на Бабит момче. Имаме илюстративен материал за Анджела и в момента търсим още.

— Днес ли освобождават Алонзо Уинслоу?

— Още не сме сигурни. Надяваме се да им отнеме още един ден, за да можем да го публикуваме утре.

Даже и без освобождаването на Уинслоу случаят пак щеше да бъде отразен много широко. В „Таймс“ не бяха пращали кореспонденти и не бяха възлагали на множество репортери едновременно да работят по обща тема от миналата година, когато пожарите бяха опустошили щата. Беше вълнуващо да участваш във всичко това, но не чак толкова, като се имаше предвид причината.