Майкъл Конъли - Плашило

— Преди малко спомена, че това с торбичката ти изглежда познато. Сети ли се защо?

Рейчъл се замисли за миг.

— Не, просто в това има нещо. Някаква прилика. Сигурно с друг случай, само че още не мога да си го спомня.

— Ще пуснеш ли случая през ПЗОП?

— При първа възможност.

Програмата за задържане на опасни престъпници на ФБР представлява компютърна база данни с подробности от хиляди престъпления. Използва се за разкриване на деяния със сходен характер — само трябва да се въведат детайлите от новия случай.

— Трябва да имаме предвид още нещо в поведението на убиеца — каза Рейчъл. — И при двете престъпления е оставил торбичките и въжетата върху главите на жертвите, обаче е махнал онова, с което обездвижва краката им, независимо дали става дума за шини.

— Да. И какво означава това?

— Не знам, може да означава много неща. Той очевидно обездвижва жените по някакъв начин, докато ги държи в плен. С шини или нещо друго. Но накрая оставя само торбичката. Това може да е някакво послание, част от подписа му. Може да има значение, за което още не се досещаме.

Кимнах. Бях впечатлен от проницателността й.

— Колко години минаха, откакто не работиш в Психологическия отдел?

Рейчъл се усмихна, но после видях, че комплиментът ми всъщност я е натъжил.

— Много — отвърна тя.

— Типичната тъпанарска политика на Бюрото. Да преместваш онези, които ги бива в някоя област, на съвсем друго място.

Трябваше отново да насоча вниманието й към случая и да я разсея от мисълта, че връзката й с мен й е струвала работата, за която е най-подходяща.

— Смяташ ли, че ако изобщо заловим този тип, ще успеем да разгадаем мотивите му?

— Мотивите на тези хора не се поддават на разгадаване, Джак. Имаме само податки, нищо повече. Убиецът от Луизиана е израснал в сиропиталище през петдесетте. Много от тамошните деца боледували от детски паралич. Голяма част от тях носели шини. Нямаме представа защо точно това е започнало да го възбужда като възрастен и го е насочило по пътя към серийните убийства. От същото сиропиталище са излезли много други деца, които не са станали серийни убийци. Можем само да гадаем защо при някои се случва така.

Обърнах се и погледнах през прозореца. Летяхме над пустинята между Лос Анджелис и Вегас. Под нас имаше само мрак.

— Явно светът там долу е съвсем извратен.

— Понякога — каза Рейчъл.

— Има ли други връзки между двете убийства? — попитах след малко.

— Съставих списък на приликите и разликите между двата случая. Трябва да ги проуча по-сериозно, но засега шините ми се струват най-важният елемент. После идва физическият тип на жените и начинът на убийство. Обаче тук някъде трябва да има и друга връзка. Между тези две жени.

— Ако я открием, ще намерим и него.

— Точно така. А сега е твой ред, Джак. До какви заключения стигна?

Кимнах и бързо подредих мислите си.

— Става дума за нещо, което го няма в разпечатките на Анджела от интернет. Тя само ми спомена за това, защото всъщност е нямало нищо за разпечатване. Анджела открила случаите в Лас Вегас и старите убийства в Лос Анджелис, когато въвела в търсачката ключовия израз „труп в багажник“, нали си спомняш?

— Да, естествено.

— Е, тя ми каза, че се натъкнала на уебсайт на име „Труп в багажника“, но когато влязла в него, пишело само, че е в процес на разработка. Та понеже ти предполагаш, че нашия човек го бива да работи с интернет, си помислих, че може…

— Разбира се! Може да е било ИП капан. Така е научавал винаги, когато някой търси в интернет информация за трупове в багажник. Навярно е проследил ИП адреса и е стигнал до Анджела, а от нея и до теб.

Самолетът започна да се снижава, отново много по-вертикално от пътническите, и усетих, че пак съм впил нокти в облегалките на седалката.

— И сигурно много се е развълнувал, като е видял името ти — прибави Рейчъл.

Погледнах я.

— За какво говориш?

— За твоята слава, Джак. Ти си репортерът, който разкри Поета. Ти написа книга за него. Бестселър. Поканиха те в шоуто на Лари Кинг. Серийните убийци обръщат внимание на такива неща. Четат такива книги. Не, всъщност ги изучават.

— Радвам се. Може даже да му дам автограф.

— Готова съм да се басирам, че когато го пипнем, ще открием твоята книга сред вещите му.

— Надявам се да грешиш.

— Басирам се и за още нещо. Преди да се доберем до него, той лично ще установи връзка с теб. Ще ти позвъни, ще ти прати имейл или ще измисли някакъв друг начин.