— Ами, не мога да кажа със сигурност, но когато работех в Психологическия отдел, почти във всеки случай се натъквахме на нови парафилии. И започнахме да ги класифицираме.
— Сексуални перверзии ли имаш предвид?
— Е, ние не ги наричаме така.
— Защо, да не би да трябва да сте политически коректни към серийните убийци?
— Разликата между „перверзен“ и „патологичен“ може да е много нюансирана, но определено съществува. Ние наричаме такова поведение „парафилия“.
— Добре де, а тези белези доказателство за парафилия ли са?
— Възможно е. Според мен са следи от ремъци.
— Какви ремъци?
— На шини.
За малко да се засмея.
— Шегуваш се! Има хора, които се възбуждат от шини за крака, така ли?
Рейчъл кимна.
— Това даже си има име. Казва се „абазиофилия“. Психосексуално привличане към шини за крака. Да, има хора, които се възбуждат от това. Посветени са му даже цели уебсайтове и чатруми. Наричат ги „железа“ и „шублери“. Жените с такива шини понякога се наричат „железни девици“.
Обяснението й ми припомни опияняващото въздействие, което ми оказваха профайлърските й умения по време на преследването на Поета. Предположенията й бяха абсолютно точни. Почти ясновидски. И бях завладян от способността й да анализира късчета информация и неясни подробности и да извлича многозначителни заключения. Сега отново го правеше и аз се носех на гребена на същата вълна.
— Имала ли си такъв случай?
— Да, в Луизиана. Мъж отвлякъл жена от автобусна спирка и я държал в продължение на седмица в рибарска колиба край едно езеро. Тя успяла да избяга и да се измъкне от тресавищата. Имаше късмет, за разлика от четирите му предишни жертви. Открихме останките им в блатото.
— Пак ли се отнасяше за базофилия?
— Абазиофилия — поправи ме Рейчъл. — Да, жената, която се спаси, ни разказа, че онзи я карал да носи шини, които обхващали краката й от хълбоците до глезените и се стягали с кожени ремъци.
— Адски зловещо — отбелязах. — Не че има нормални серийни убийци, но чак пък шини за крака?! Откъде идва такава патология?
— Не е известно. Но повечето парафилии водят произхода си от ранното детство. Това е начинът за сексуално задоволяване на такива хора. Стимулът, който им е нужен, за да се възбудят. Нямам представа защо някой трябва да носи шини за крака или да кара партньора си да си ги слага, обаче всичко започва от ранна възраст. Това е факт.
— Мислиш ли, че извършителят от твоя случай може да е…
— Не, убиецът от Луизиана беше осъден на смърт. Присъствах на екзекуцията му. До самия край не ни каза нито дума, за да обясни поведението си.
— Е, това явно му осигурява идеално алиби за сегашните убийства.
Усмихнах се, ала тя не ми отговори със същото. Продължих нататък:
— Тези шини… трудно ли се намират?
— Нищо подобно, продават се по интернет. Някои са доста скъпи, с всевъзможни устройства и ремъци. Влез в Гугъл, напиши „абазиофилия“ и виж какво ще откриеш. Тук става дума за тъмната страна на интернет, Джак. Това е страхотно място, където се срещат хора със сходни интереси. Мислиш си, че тайните ти желания те правят извратен, после влизаш в интернет и откриваш близка среда и разбиране.
Щом чух тези думи, разбрах, че в тях има материал. Може би дори достатъчно за книга. Нещо повече от случаите с трупове в багажника. Оставих идеята за по-късно и се върнах към конкретния проблем.
— Какво според теб прави убиецът? Кара ги да носят шини за крака и после ги изнасилва, така ли? Задушаването означава ли нещо?
— Всеки детайл означава нещо, Джак. Просто трябва да разчетеш смисъла му. Сцената, която пресъздава той, отразява неговата парафилия. Накрая убива жените, защото просто е приключил с тях и не може да ги остави живи, иначе ще го издадат. Може да смята задушаването за милосърден вид убийство. Предполагам, че даже им се извинява, докато поставя торбичките на главите им.
Тази идея беше прекалено отблъскваща — а и убийството категорично не може да е милосърдно, особено когато се извършва многократно. Продължих със следващия си въпрос.
— И двете са били стриптийзьорки. Смяташ ли, че ги кара да танцуват или нещо подобно?
— Засега и това е само хипотеза, но е възможно да има и такъв момент, да. Обаче предполагам, че всичко се крие в телесния тип. Жирафи. Професионални танцьорки със слаби мускулести крака. Ако наистина го интересува това, танцьорките са идеалната жертва.
Замислих се за часовете, които двете жени са прекарали със своя убиец. Безкрайните часове от отвличането до смъртта. Какво се случваше през това време? Какъвто и да беше отговорът, всичко се свеждаше до страховит, ужасяващ край.
Читать дальше