Майкъл Конъли - Плашило

— Но откъде може да знае за мен този човек? Та аз до снощи изобщо не подозирах за съществуването му! Радвам се, че си тук, обаче не разбирам. Тъй де, не ме разбирай погрешно. Благодаря ти за загрижеността… всъщност как успя да пристигнеш толкова бързо?

— Взех самолет на ФБР до „Нелис“ и ги накарах да ме докарат дотук с хеликоптер.

— Господи! Защо просто не ми позвъни?

— Защото не можех. Когато ти ми се обади, разговорът беше прехвърлен в службата, в която работя, извън сградата на ФБР. Затова номерът ти не се изписа на дисплея ми. Пък и предположих, че говориш от телефон с предплатена карта.

— А какво ще кажат началниците ти, като разбират, че си зарязала всичко и си се метнала на самолета, за да ме спасиш? Не си ли взе поука от Южна Дакота?

Рейчъл махна с ръка. Нещо в жеста й ми напомни за първата ни среща — по случайност също в хотелска стая. Тогава тя ме просна по очи на леглото, сложи ми белезници и ме арестува. Не беше любов от пръв поглед.

— Един от затворниците в „Или“ е в списъка ми за разпити от четири месеца — поясни Рейчъл. — Официално съм тук, за да го разпитам.

— Искаш да кажеш, че е терорист, така ли? С това ли се занимава твоят отдел?

— Джак, не мога да разговарям с теб за този аспект на работата ми. Но мога да те уверя, че е много лесно да бъдеш открит. Мога и да ти обясня защо знам, че не съм те издирвала само аз.

Тази дума ме вледени. „Издирвала“. Пораждаше неприятни образи във въображението ми.

— Добре — отвърнах. — Разказвай.

— Когато ми се обади, ти ми каза, че отиваш в „Или“, за да разговаряш със затворник. Тъкмо това ме обезпокои и реших да направя нещо. Позвъних в затвора и попитах дали си бил там. Отговориха ми, че току-що си си тръгнал. Свързаха ме с някой си капитан Хенри, който ме информира, че срещата ти била отложена за утре сутрин. Освен това ми съобщи, че ти препоръчал да отидеш в града и да отседнеш в „Невада“.

— Да, капитан Хенри. Той ме посрещна.

— Попитах го каква е причината за отлагането на срещата ти и той ме осведоми, че твоят човек, Брайън Огълви, бил изолиран поради отправена срещу него заплаха.

— Каква заплаха?

— Чакай де, тъкмо стигам до това. Днес директорът получил имейл, в който пишело, че АБ планират атентат срещу Огълви. Затова го изолирали.

— Уф, я стига! И са го взели на сериозно?! Арийското братство? Че те не заплашват ли всеки, който не е техен член? Огълви също е еврейско име, нали?

— Взели са го на сериозно, защото имейлът идвал от секретарката на самия директор. Само че тя не го е написала. Написан е анонимно от някой, който хакнал акаунта й в системата на щатския затвор. Може да е вътрешен човек, може да е и външен. Няма значение. Приели са го като сериозно предупреждение заради начина, по който е отправено. Изолират Огълви, ти не се срещаш с него и те пращаш да пренощуваш тук. Сам, в непозната обстановка.

— Добре, има ли нещо друго? Все още ми се струва малко преувеличено.

Започваше да ме убеждава, обаче се преструвах на скептичен, за да я накарам да ми разкаже още подробности.

— Попитах капитан Хенри дали се е обаждал да те търси някой друг. Той каза, че му позвънил Уилям Шифино, адвокатът, за когото работиш, и получил същия отговор — че срещата е отложена и сигурно ще нощуваш в „Невада“.

— Ясно.

— Свързах се с Уилям Шифино. Изобщо не бил разговарял с капитана.

Зяпнах я. Полазиха ме тръпки.

— Попитах Щифино дали за теб му се е обаждал някой друг и той каза, че по-рано днес му позвънил някой, който се представил като твоя редактор Прендъргаст и заявил, че се безпокои за теб. Интересувал се дали си ходил при него. Шифино му казал, че сте се видели и че пътуваш за затвора в Или.

Знаех, че Прендъргаст не може да е разговарял с адвоката, защото не беше получил имейла ми и нямаше представа, че съм заминал за Вегас. Рейчъл имаше право. Някой ме издирваше и се справяше добре.

Спомних си как Бакенбардът се качи с мен в асансьора и после тръгна подире ми по коридора.

Ами ако не беше чул гласа на Рейчъл? Щеше ли да ме подмине, или щеше да се вмъкне след мен в стаята ми?

Тя се изправи, отиде при телефона, набра централата, поиска да я свържат с управителя и изчака няколко секунди, докато той отговори.

— Да, тук е агент Уолинг. Още съм в стая четиристотин и десет. Намерих господин Макавой и той е в безопасност. Бихте ли ми казали дали в трите стаи в този коридор има гости? Струва ми се, че това са четиристотин и единайсет, дванайсет и тринайсет. — Изслуша отговора и му благодари. — Още един последен въпрос. В края на коридора има врата с надпис „Изход“. Предполагам, че е за стълбището. Къде води то?