Майкъл Конъли - Плашило

— Рейчъл, струва ми се, че знам как този тип ни е открил толкова бързо — поне Анджела.

— Разказвай.

— Не, първо ти. Какво откри в документите?

— Не бъди толкова дребнав, Джак. Играта стана доста по-сериозна от твоя репортаж.

— Това не означава, че не можеш да започнеш първа. Тази игра е доста по-сериозна и от склонността на ФБР само да получава информация, без да дава нещо в замяна.

— Добре, ще започна аз. Първо обаче искам да те поздравя, Джак. От това, което прочетох, изобщо не се съмнявам, че тези убийства са свързани. Извършителят е един и същи човек, който обаче не е бил разкрит, защото и в двата случая се е появявал подходящ заподозрян и полицията е продължавала следствието като кон с капаци. Още отначало задържат своя човек и не търсят алтернативни възможности. Само че в случая с Бабит техният човек се оказва момче.

Наведох се напред, сияех от самоувереност след комплимента й.

— И това момче не е направило никакви самопризнания, както съобщиха в пресата — прибавих. — Имам транскрибирания запис в службата. Деветчасов разпит, а малкият изобщо не е признал. Откраднал колата и парите й, това да, обаче трупът вече бил в багажника. Нито веднъж не е казал, че я е убил.

Рейчъл кимна.

— Досетих се. Та въз основа на материалите, които ми даде, направих психологическа характеристика на двете убийства. Търсех подписа.

— Подписът е очевиден. Харесва му да удушава жени с найлонови торбички.

— Формално те не са удушени. А задушени. Има разлика.

— Добре де, права си.

— Нещо в найлоновата торбичка и въжето, с което я завързва на шията, ми е много познато, но аз всъщност търсех подпис, който не е толкова очевиден. Освен това търсех връзки или прилики между жените. Ако открием общото помежду им, ще намерим и убиеца.

— И двете са били стриптийзьорки.

— Да, но тази характеристика е прекалено широка. А и формално едната е била стриптийзьорка, а другата — екзотична танцьорка. Има известна разлика.

— Няма значение. И двете са си изкарвали прехраната, като са показвали голите си тела. Само тази връзка ли откри?

— Ами, както може би си забелязал, физически те много си приличат. Разликата в теглото им е само кило и нещо, а в ръста — малко над сантиметър. Структурата на лицата и косите им са много сходни. Телесният тип на жертвите до голяма степен е ключов елемент за техния избор. Случайният убиец взима каквото му падне. Но когато видиш две такива жени с абсолютно еднакъв телесен тип, веднага става ясно, че този човек е хищник, който търпеливо избира жертвите си.

Рейчъл като че ли искаше да каже още нещо, но замълча. Зачаках, ала продължение не последва.

— Какво има? — попитах. — Знаеш повече, отколкото казваш.

Тя преодоля колебанието си.

— Когато работех в Психологическия отдел, още бяхме в началото. Профайлърите често обсъждаха връзката между хищниците, които преследвахме, и хищниците в природата. Ще се изненадаш колко приличат серийните убийци на леопарди или чакали. Същото може да се каже за жертвите. Когато ставаше дума за телесни типове, обикновено използвахме имена на животни. Тези две жени могат да се определят като „жирафи“. Високи и дългоноги. Нашият хищник ловува жирафи.

Искаше ми се да си записвам някои нейни наблюдения, за да ги използвам по-късно, обаче се боях, че така само ще я накарам да млъкне. Затова се опитвах дори да не шавам.

— Има още нещо — продължи Рейчъл. — Засега е чиста хипотеза. Но в заключенията и от двете аутопсии белезите по краката на жертвите се обясняват със завързване. Според мен това не е вярно.

— Защо?

— Ела да ти покажа нещо.

Най-после се раздвижих. Седалките ни бяха една срещу друга. Откопчах колана си и се преместих до нея. Тя прерови документите и извади няколко снимки от местопрестъпленията и аутопсиите.

— Добре, виждаш ли белезите над и под колената тук, тук и тук?

— Да, като че ли са били завързани.

— Не съвсем.

Докато говореше, Рейчъл проследяваше белезите по телата на жертвите с лакирания си с безцветен лак нокът.

— Белезите са прекалено симетрични, за да са от традиционно завързване. Плюс това, ако бяха следи от завързване, щяха да са на глезените. Ако искаш да обездвижиш някого или да му попречиш да избяга, ще му завържеш глезените. Само че в тази област няма следи от завързване. На китките да, но не и на глезените.

Имаше право. Просто не го бях забелязал, преди да ми го обясни.

— Тогава от какво са тези белези по краката?