Майкъл Конъли - Плашило

Без да губи кураж и още по-заинтригуван, Карвър направи уебсайт капан, наречен www.motherinirons.com — „майка в окови“ — и хоп, Стоун се хвана. Този път Карвър установи пряк контакт и танцът започна. Вербува го, промени облика и самоличността му, стана негов наставник.

И така го спаси, но четири години по-късно Стоун вече му беше прекалено близък, за да е спокоен, и понякога не можеше да го понася. Какво си въобразяваше Фреди?! Ето, влизаше и сядаше без разрешение…

— Нима? — нарочно скептично попита Карвър.

— Обеща да ми позволиш аз да избера следващата, спомняш ли си?

Наистина му беше обещал, но във възбудата на мига. На връщане от плажа в Санта Моника по 10-а магистрала, с отворени прозорци, морският въздух нахлуваше през тях и брулеше лицата им. Все още опиянен, глупаво каза на младия си ученик, че може да избере следващата.

Сега се налагаше да се отметне. Искаше му се просто да продължи да следи Дженива — може би щеше да я хване как си сменя тампона в тоалетната — и да остави този проблем за по-късно.

— Никога ли не ти омръзва тая песен? — попита Стоун.

— Моля?

Карвър се усети, че пак е започнал да си тананика, докато мисли за Дженива. Засрами се и се върна на въпроса.

— Какво откри?

Стоун се усмихна широко и поклати глава, сякаш не можеше да повярва на късмета си.

— Има си личен порносайт. Ще ти пратя линка, за да го видиш. Ще ти хареса. Прегледах данъчните й декларации. Миналата година е взела двеста и осемдесет бона само от хора, които са се абонирали за двайсет и пет долара месечно да я гледат как се чука.

— Къде я намери?

— Чрез „Дюи и Бейч“, счетоводна фирма. Направили й проверка от Калифорнийската данъчна служба и счетоводната фирма поела нещата. Всичките й декларации са там. Всичко, което ни е нужно, за да започнем. После влязох в уебсайта й. Mandyforya.com. Желязна мацка, дългокрака. Тъкмо нашият тип.

Карвър усети тръпката на очакването в „тъмното си влакно“ 1 1 Част от оптичен кабел, свързващ крайни точки без активирани крайни устройства — Б. пр. . Ала нямаше да допусне тази грешка. Само попита:

— Къде точно в Калифорния?

— В Манхатън Бийч — отвърна Стоун.

Прииска му се да фрасне хлапака по главата с една от плазмите.

— Ти знаеш ли къде е Манхатън Бийч?

— Не е ли в Ло Хоя и Сан Диего? Там някъде?

Карвър поклати глава.

— Първо на първо, казва се Ла Хоя. И второ, не, Манхатън Бийч изобщо не е там. Намира се край Лос Анджелис, недалеч от Санта Моника. Тъй че забрави за това. Дълго няма да се върнем там. Знаеш правилата.

— Ама тя е идеална бе, Уес! Освен това вече й отворих файлове. Лос Анджелис е голям — на никой в Санта Моника не му пука какво става в Манхатън Бийч.

Карвър категорично поклати глава.

— Можеш да затвориш файловете. Лос Анджелис е забранен за нас най-малко за три години. Не ме интересува каква е и че я смяташ за безопасна. Няма да наруша принципа. И още нещо. Казвам се Уесли — в никакъв случай Уес.

Стоун заби поглед в стъклената маса. Изглеждаше съкрушен.

— Ще направим следното — продължи по-възрастният мъж. — Аз ще потърся някоя. Ти ще почакаш и ще видиш, че ще останеш много доволен. Гарантирам ти го.

— Но нали щеше да е мой ред… — нацупи се Стоун.

— Беше твой ред и ти се издъни. Сега пак съм аз. Тъй че се връщай на работа. Още не си ми пратил отчета за кули от осемдесета до осемдесет и пета. Искам го до края на работния ден.

— Както кажеш.

— Върви. И горе главата, Фреди. В края на седмицата пак ще излезем на лов.

Стоун стана и тръгна към вратата. Карвър го проследи с поглед: чудеше се кога ще се наложи да се отърве от него. Окончателно. Предпочиташе да действа с партньор. В крайна сметка обаче всички партньори ставаха прекалено близки и си въобразяваха прекалено много. Започваха да те наричат с неприемливи имена. Мислеха си, че са равноправни съдружници. Това беше недопустимо и опасно. Парада командваше само един. Той.

— Затвори вратата, ако обичаш — каза Карвър.

После се върна към камерите. Бързо включи тази над рецепцията и видя, че там седи Йоланда. Дженива я нямаше. Зае се да я търси, като превключваше от камера на камера.

Когато си тръгнахме от апартамента на Уанда Сесъмс, в комплекса вече цареше оживление. Децата бяха свършили училище и наркопласьорите и техните клиенти се бяха размърдали. По паркингите, детските площадки и пожълтелите морави между блоковете сновяха малчугани и възрастни. Наркобизнесът се въртеше в движение и представляваше сложна система от наблюдателни постове и участници на всякаква възраст, насочващи купувачите по уличния лабиринт към пунктове за продаване, които сменяха местоположението си през целия ден. Проектантите и строителите на Родия Гардънс си нямаха и представа, че са създали идеална среда за рака, който по един или друг начин щеше да погуби повечето обитатели на комплекса.