Майкъл Конъли - Плашило

Тя ме изгледа изпитателно — или я бях объркал, или смяташе, че я будалкам. Не трябваше да спирам, за да не й позволя да се концентрира върху нещо конкретно от думите ми.

— Госпожо Сесъмс, ако ще проучвам този случай, трябва да се обадите на господин Майър и да го помолите да ми окаже съдействие. Искам да видя съдебните документи и целия доказателствен материал.

— Той още нищо не е доказал. Само ходи да вика на всички да сме имали търпение, и толкоз.

— Под „доказателствен материал“ имам предвид правния термин. Обвинението, с други думи прокуратурата, трябва да предаде всичките си документи и веществени доказателства на защитата. За да се опитам да измъкна Алонзо, трябва да имам достъп до всичко това.

Тя като че ли не ме слушаше. Бавно извади миниатюрни червени бикини от коша с дрехи и ги протегна настрани, сякаш държеше умрял плъх за опашката.

— Виж го т’ва глупаво момиче. Не знае с кой си играе. Крие червеното отдолу. Глупачка и пол’вина — мисли си, че ше й се размине.

Уанда Сесъмс отиде в ъгъла, натисна педала на едно кошче за смет и пусна умрелия плъх вътре. Кимнах одобрително и се опитах да се върна на въпроса.

— Госпожо Сесъмс, разбирате ли какво ви казвам за доказателствения материал? Ще…

— Ама как ше кажеш, че моят Зо е невинен, щом сичките ти факти идват от ченгеджийницата, пък тия лъжат кат’ змията в рая.

Трябваше ми известно време, за да смеля едновременната употреба на уличен жаргон и религиозни образи.

— Сам ще събера всички факти и ще преценя нещата — отвърнах. — Когато миналата седмица написах репортажа, просто повторих сведенията на полицията. Сега лично ще проуча случая. Ако вашият Зо е невинен, ще разбера. И ще го напиша. И публикацията ще го измъкне.

— Добре де. Хубаво. Господ ше ти помогне да върнеш момчето ми вкъщи.

— Но ще ми трябва и вашата помощ, Уанда.

Минах на малко име. Беше време да я накарам да си мисли, че ще участва в играта.

— Шом е за моя Зо, винаги съм готова да помогна.

— Чудесно. Сега ще ви обясня какво искам да направите.

Карвър си тананикаше и напрегнато наблюдаваше екраните в кабинета си. Бяха настроени на мултиплексен режим — по трийсет и седем образа на всеки. Можеше да следи всички камери, даже ъглите, за които никой не знаеше. Само с едно докосване с пръст до тъчпада можеше да прехвърли желания образ на цял екран на средната плазма.

Дженива седеше на рецепцията и четеше роман. Той настрои фокуса и се опита да види коя е книгата. Не намери заглавието, но прочете името на автора в горния край на страницата. Джанет Еванович. Знаеше, че е чела няколко книги от тази авторка. Често я забелязваше да се усмихва, докато очите й пробягваха по редовете.

Полезна информация. Щеше да иде в някоя книжарница и да купи книга от Еванович. И да направи така, че Дженива да я види в чантата му, когато Карвър минава през рецепцията. Това щеше да разчупи леда.

Премести камерата и видя, че чантичката й е на пода до стола й, отворена. Приближи образа и различи цигари, дъвка, два тампона, ключове, кибрит и портмоне. Месечният цикъл значи. Може би затова сутринта се бе държала толкова рязко с него. Едва го поздрави.

Карвър си погледна часовника. Наближаваше следобедната й почивка. Йоланда Чавес от администрацията трябваше да дойде да я смени. Петнайсет минути. Мислеше да я проследи с камерите. Навън за цигара, до тоалетната, нямаше значение. Можеше да я проследи. Имаше камери навсякъде. Щеше да види какво прави.

Точно когато Йоланда влизаше, на вратата се почука. Карвър моментално натисна ескейп и трите екрана показаха диаграми на потоци данни за три различни сървърни кули. Не беше чул алармения сигнал на шлюза от контролната зала, но не можеше да е сигурен. Сигурно се бе съсредоточил върху Дженива до такава степен, че не му беше обърнал внимание.

— Да?

Вратата се отвори. Беше Стоун. Карвър се ядоса, че е изключил екраните и няма да може да проследи Дженива, и му се сопна:

— Какво има, Фреди?

— Исках да те питам за отпуската — високо отвърна Стоун.

Влезе в кабинета, затвори вратата и седна на стола срещу Карвър, без да иска разрешение.

— Всъщност майната й на отпуската. Казах го заради момчетата навън. Искам да поговорим за железните девици. Мисля, че през уикенда намерих следващото ни момиче.

Карвър беше открил двайсет години по-младия Фреди Стоун, докато дебнеше под чужда самоличност в един чатрум за железни девици. Опита се да го проследи, обаче Стоун си го биваше и потъна в дигиталната мъгла.