Майкъл Конъли - Плашило

И в този момент усетих, че тялото му се напряга. Беше се свестил. Сграбчи ръката ми и я завъртя така, че залитнах и се блъснах с рамо във вратата, а той посегна към кръста ми. Хванах го за китката, но закъснях — пръстите на дясната му ръка стиснаха пистолета. Бях между него и Рейчъл и моментално осъзнах, че тя не вижда оръжието и че Карвър ще ни убие и двамата.

— Пистолетът! — изкрещях.

Внезапно до ухото ми се разнесе остър пукот и Карвър ме пусна и се свлече на пода. Докато падаше, ме обля струя кръв. През челото му минаваше дълбока бразда — куршумът я беше прорязал отдясно наляво.

Отдръпнах се и се превих. Ухото ми кънтеше като преминаващ влак. Вдигнах глава и видях, че Рейчъл още държи пистолета в поза за стрелба.

— Добре ли си, Джак?

— Да, супер!

— Бързо, хвани го! Преди да изгубим пулса.

Заобиколих зад Карвър, за да пъхна ръце под мишниците му и да го повдигна. Въпреки че Рейчъл ми помагаше, пак се озорих. Така или иначе, успяхме да го изправим и аз го задържах, докато тя протягаше дясната му длан към четеца.

Разнесе се металическото изщракване на ключалката. Рейчъл натисна вратата и я отвори.

Пуснах Карвър на прага, за да подпира вратата, така че вътре да нахлува въздух, отворих шкафа и извадих противогазите. Бяха само два.

— Вземи!

Подадох й единия и влязохме във фермата.

Мъглата в сървърната зала се разсейваше, но видимостта все пак беше по-малко от два метра. Сложихме си противогазите и отвъртяхме вентилите.

Тръгнахме между две редици сървъри и извадихме късмет — натъкнахме се на Торес и Маури почти веднага.

И двамата бяха в безсъзнание. Рейчъл свали противогаза си и го притисна към устата на Торес. Аз последвах примера й и се погрижих за Маури.

— Ти изнеси него, аз ще взема нея! — извика Рейчъл.

Хванахме агентите под мишниците и ги затеглихме към вратата. Торес беше лек и успях доста да изпреваря Рейчъл, ала по средата на пътя започнах да губя сили. Имах нужда от кислород.

Но колкото повече се приближавахме към отворената врата, толкова повече въздух влизаше в дробовете ми. Накрая стигнах до изхода и привлякох Торес през тялото на Карвър. Тръскането, изглежда, свести агента, защото той се закашля и започна да идва на себе си още преди да го оставя на пода.

Рейчъл ме настигна с Маури.

— Струва ми се, че не диша!

Свали маската от устата й и започна изкуствено дишане и сърдечен масаж.

Застанах до нея. Не можех да помогна с нищо. След секунди обаче Маури се закашля, обърна се на една страна и се сви на кълбо.

— Всичко е наред, Сара. Ще се оправиш — каза Рейчъл. — В безопасност си.

И я потупа по рамото. Маури дори успя прегракнало да й благодари.

Седнах на пода, опрях гръб на стената и погледнах проснатото на прага тяло на Карвър и изровената от куршума бразда в челото му. Не бе помръднал, откакто го бях оставил там, но след малко ми се стори, че забелязвам слабо пулсиране на шията му точно под ухото.

Рейчъл изтощено се свлече до мен.

— Идва подкрепление. Трябва да се кача и да ги чакам навън, за да им покажа пътя.

— Първо си поеми дъх. Добре ли си?

Тя кимна, ала още дишаше тежко. Аз също. Гледах я в очите и видях, че се взира в Карвър.

— Жалко.

— Кое?

— Че тайните са погребани заедно с Куриър и Карвър. И двамата са мъртви и нямаме абсолютно никаква представа какво ги е мотивирало.

Бавно поклатих глава.

— Имам новина за теб. Струва ми се, че Плашилото още е жив.

От събитията в Мейса изтекоха почти два месеца. И все пак тези събития са живи в паметта и въображението ми.

Сега пиша. Всеки ден. Обикновено всеки следобед си намирам оживено кафене, в което отварям лаптопа си. Установих, че не мога да работя на тишина. Нещо трябва да ме разсейва и наоколо да има фонов шум. Трябва да се доближавам колкото може повече до писането в редакция. Явно имам нужда от гюрултията на разговорите, звъна на телефони и тракането на клавиатури, за да се чувствам като у дома. Естествено, това е изкуствен заместител. В кафенетата го няма другарството. Няма усещане за „ние срещу света“. Тези неща, сигурен съм, винаги ще ми липсват.

Сутрините запазвам за проучвания върху моя обект, Уесли Джон Карвър общо взето си остава загадка, но стигам все по-близо до същността му. Докато той живее в здрачния свят на комата в болницата на Градския изправителен център в Лос Анджелис, аз се приближавам към него.

Част от това, което знам, идва от ФБР. Бюрото продължава да работи по случая в Аризона, Невада и Калифорния. Но повечето информация открих сам. От няколко източника.