Майкъл Конъли - Плашило

— Рейчъл! — извиках. — Дай ми картата си! Тръгвам след Карвър.

Тя се обърна и ме погледна.

— Какви ги говориш?

— Той не иска да се самоубие! Има противогаз, а някъде трябва да има задна врата!

Свистенето утихна и двамата рязко се извъртяхме към прозорците. В сървърната зала не се виждаше нищо, освен абсолютна белота.

— Дай ми електронната карта, Рейчъл.

Тя отново ме погледна.

— Аз трябва да отида.

— Не. Ти трябва да повикаш подкрепление и бърза помощ. После седни на компютъра и открий задната врата.

Нямаше време да премисляме нещата. Загиваха хора. И двамата го знаехме. Рейчъл извади картата от джоба си и ми я подаде. Понечих да се обърна.

— Джак! Вземи и това.

И ми подаде пистолета си. Взех го, без да се колебая, и хукнах към шлюза.

Пистолетът на Рейчъл ми се стори по-тежък от собственото ми оръжие. Докато минавах през шлюза, го вдигнах, проверих затвора и погледнах по протежение на цевта. Ходех на стрелбището само веднъж годишно, но знаех, че ще стрелям, ако се наложи. Излязох през следващата врата и се озовах в осмоъгълника. Нямаше никого.

Бързо пресякох помещението към отсрещната врата. Помнех от обиколката, че тя води към големите стаи с електрическата и охладителната система на сградата. Работилницата, в която Карвър и неговите хора сглобяваха сървърните кули, също се намираше там — по време на обиколката бях видял второ стълбище.

Първо влязох в залата с охладителната система — огромна инсталация, свързана с множество тръби и кабели. Зад нея имаше поддържащи системи и генератори. Втурнах се към вратата в левия край на отсрещната стена и я отворих с картата на Рейчъл.

Влязох в дълга тясна стая, в която не ни бяха водили. В другия й край имаше още една врата, която, доколкото можех да се ориентирам в плана на сградата, трябваше да води до сървърната зала.

Когато се приближих, видях биометричен скенер за длан, монтиран отляво на касата. Над него имаше шкаф с резервни противогази. Това трябваше да е задната врата на сървърната зала.

Нямаше откъде да знам дали Карвър вече е избягал. Но и нямах време да чакам, за да видя дали ще излезе. Обърнах се и тръгнах към работилницата.

Насочил пистолета напред, отворих двукрилата врата и влязох в просторна стая с работни маси покрай дясната и лявата стена и работно пространство в средата — една от черните сървърни кули беше в процес на монтиране. Рамката и стените бяха завършени, но вътрешните плоскости за сървърите не бяха инсталирани.

Зад кулата видях вито стълбище, водещо към повърхността. Това трябваше да е пътят за задната врата и пейката на пушачите.

Бързо заобиколих сървърната кула и тръгнах към стълбището.

— Здравей, Джак.

В мига, в който чух името си, в тила ми опря пистолетно дуло. Изобщо не бях забелязал Карвър. Беше излязъл иззад кулата, която току-що бях подминал.

— Циничен репортер. Трябваше да предвидя, че няма да се вържеш на самоубийството ми.

Сграбчи ме с другата си ръка за яката. Дулото остана притиснато в тила ми.

— Можеш да пуснеш оръжието.

Подчиних се и пистолетът високо изтропа на бетонния под.

— Предполагам, че е на агент Уолинг, нали? Хайде тогава да се върнем и да й отидем на гости. И вече наистина ще сложим край на играта. Ще ми е приятно да прекарам известно време с агент…

Чух удар на тежък предмет върху плът и кост. Карвър се блъсна в гърба ми и се строполи на пода. Обърнах се. Рейчъл държеше огромен гаечен ключ, който явно беше взела от някой тезгях.

— Рейчъл? Какво…

— Беше оставил картата на Маури на бюрото й. Тръгнах след теб. Хайде. Да го пренесем в контролното помещение.

— Какви ги говориш?

— Трябва ни дланта му. Само той може да отвори сървърната зала.

Наведохме се над Карвър, който пъшкаше и бавно помръдваше на бетонния под. Рейчъл взе оръжието си и неговия пистолет. Видях второ оръжие, затъкнато в колана му, и го измъкнах. Пъхнах го под собствения си колан и помогнах на Рейчъл да изправим Карвър.

— Задната врата е по-близо — казах. — А ей там има противогази.

— Води. Бързо!

Бързо повлякохме Карвър през помещението с климатичната инсталация. По пътя той стенеше и шепнеше нещо, което не разбирах. Беше висок, но слаб и не ми се стори много тежък.

— Браво, че се сети за задната врата, Джак! Надявам се само да не закъснеем.

Нямах представа колко време е изтекло, ала предполагах, че става въпрос за секунди, не за минути. Не й отговорих, но смятах, че има голяма вероятност да стигнем при колегите й навреме. Когато се приближихме до вратата на сървърната зала, поех тежестта на Карвър и понечих да го обърна, за да дам възможност на Рейчъл да постави дланта му върху скенера.