Майкъл Конъли - Плашило

Разперих ръце — заключението беше очевидно.

— Обаче това не е достатъчно, Джак. Не е логично Карвър да е…

— Знам. Но е така.

Завъртях компютъра, за да види страницата с плашилата. Рейчъл първо се наведе да погледне, после притегли лаптопа към себе си и уголеми образите един по един. Нямаше нужда да казвам нищо повече.

— Не мога да повярвам — след известно време промълви тя. — Та ние го проверихме! Беше чист. Някакъв гений от Масачузетския технологичен институт.

— В какво отношение чист? Искаш да кажеш, че няма досие. Не за пръв път някой от тези типове действа под радара на органите. Когато не убивал жени, Тед Бънди работел на някаква гореща линия. Това му осигурявало постоянен контакт с полицията. Пък и ако питаш мен, трябва да се пазим тъкмо от гениите.

— Но аз имам инстинкт за такива хора, а не усетих нищо. Днес обядвах с него. Покани ме в любимото заведение за барбекю на Макгинис.

В очите й видях искрици на съмнение в собствените й способности. Не го беше предвидила.

— Да вървим да го пипнем — казах аз.

Тя вдигна очи от екрана и ме погледна.

— Да го пипнем ли? Джак, ти не си агент, нито полицай. Ти си репортер.

— Вече не съм. Днес охраната ме изведе от редакцията с кашон. Приключих репортерската си кариера.

— Какво? Защо?

— Дълга история, ще ти я разкажа по-късно. Какво ще правим с Карвър?

— Не знам, Джак.

— Е, не може просто да се върнеш там и да му занесеш лате. Най-малкото трябва да го пратите в някоя от стаичките в автобуса с Бантъм и да го накарате да говори.

— Не е толкова просто. Трябва да действаме предпазливо. Ще се обадя на Бантъм и ще отидем в прокуратурата. Твоите картинки ме убедиха, обаче не са пряко доказателство за нищо.

— Виж, не можеш да чакаш със скръстени ръце. Този тип може да се чупи. Вече спокойно може да избира следващата си жертва, като си мисли, че е извън подозрение.

— Няма да чакаме със скръстени ръце.

Забелязах, че един от клиентите — седеше на няколко маси зад Рейчъл — откъсва очи от екрана на лаптопа си, поглежда към таванските греди и се усмихва. После вдигна юмрук и показа среден пръст. Проследих погледа му. На гредата беше монтирана малка черна камера, обективът гледаше към масите в заведението. Хлапето отново сведе очи и започна да пише на клавиатурата.

Скочих от мястото си и отидох при него.

— Ей? — Посочих камерата. — Какво е това? Къде отива сигналът?

Младежът сбърчи нос на глупавия ми въпрос и сви рамене.

— Жива камера бе, човек. Сигналът отива навсякъде. Току-що ми се обади едно приятелче от Амстердам, било ме видяло.

Внезапно ме осени. Касовият бон. „Безплатен WiFi с всяка покупка! Потърсете ни в интернет на www.hightowergrounds.com“, Рязко се извъртях и погледнах Рейчъл. Лаптопът с цял екран снимки на плашила беше обърнат към камерата. Погледнах обектива. Наречете го предчувствие или убеденост, но знаех, че гледам към Карвър.

— Рейчъл? — повиках я, без да се обръщам. — Каза ли му къде отиваш за кафе?

— Да — отвърна тя зад мен. — Казах, че ще изтичам оттатък улицата.

Това потвърди заключението ми. Обърнах се и се върнах на масата. Вдигнах лаптопа и затворих капака.

— Той ни наблюдава. Да вървим.

И тръгнах към изхода.

— Аз ще карам — заяви зад мен Рейчъл.

Рейчъл вкара взетата си под наем кола през портала и продължи право към входа на Уестърн Дейта. Шофираше с една ръка и държеше джиесема си с другата. Угаси двигателя и слязохме.

— Нещо не е наред. Нито един от двамата не отговаря.

Отключи с електронен ключ и влезе. На рецепцията нямаше никого. Бързо тръгнахме към следващата врата. Щом влязохме във вътрешния коридор, Рейчъл извади пистолета си.

— Не знам какво става, но той още е тук.

— Карвър ли? — попитах. — Откъде знаеш?

— Аз го закарах на обяд. Колата му е на паркинга. Сребрист лексус.

Спуснахме се по стълбището в осмоъгълната зала и се приближихме към шлюза. Рейчъл се поколеба, преди да отвори.

— Какво има? — прошепнах.

— Ще разбере, че влизаме. Стой зад мен.

Вдигна оръжието си и се вмъкнахме вътре, после бързо минахме през втората врата. Контролната зала пустееше.

— Къде са всички? А и там трябваше да е отключено. — Рейчъл посочи стъклената врата към сървърната зала. Обходих с поглед контролното помещение и видях, че вратата на кабинета на Карвър е открехната. Тръгнах натам и я отворих широко.

Нямаше никого. Влязох и отидох при работната маса на главния технолог. Докоснах с показалец тъчпада и двата екрана оживяха. Главният показваше изглед отгоре на кафенето, в което преди малко бях доказал на Рейчъл, че Карвър е неизвестният извършител.